Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини


Календар Картички

Александруполис / Част трета

24 Май 09, 19:43 / Автор: Светлана Янева
Шосета, крави и земеделие

А че нещо е различно почувствахме моментално по гладкото возене. Не разбирам. Защо и там пътят е прокарван през планински терен, а почти няма завои и се изкачва и спуска плавно? Другото – за липсата на дупки – го разбирам, то е ясно и не ми се впуска в темата. Само ще спомена, че в самия град Александруполис дупки по пътните платна имаше.



 

Както и очевидно много занемарена пътна маркировка. Пешеходните пътеки тип „зебра” бяха с червени и жълти редуващи се правоъгълници, на места боята им (изглеждаше като блажна) бе почти изтъркана и незабележима. Още по-запуснат вид имаха светофарите, повечето не работеха, а видът им бе като че ли изживяват трета старост.

 


Другото, което контрастира и се набива на очи на фона на измазаните къщи и кооперации, са дървените стълбове за електричеството. Не само в града, но и край шосетата гърците не са махнали тези огромни кафеви колове, съвсем потъмнели от времето.

 


Гидът ни направи едно от своите включвания, за да ни обърне внимание на намиращата се вдясно от шосето ферма за крави. Това, което искаше да забележим, бе че там европейските изисквания за отглеждане на този едър рогат добитък не са на особена почит и то в драстична форма – видимо с невъоръжено око бе, че животните са оплескани с пръст, слама и изпражнения, и че се излежват сред тях на припек. Обиталището им бе някакъв скован надве-натри дъсчен обор и едва ли и при най-добро желание във вътрешността на тази барака можеше да се монтират съвременни системи за хранене, почистване и доене на животните.

 

Този бе единственият пример за изостанало селско стопанство, който забелязахме пътувайки. Много по-впечатляващи бяха поливаните навсякъде с канали и тръби с пръскалки ниви.



Ако в българските села отвъд границата властва запустението, съборените и разградени дворове на бивши ТКЗС-та и АПК-та, в гръцките села местата, където имаше струпани машини, напомняха повече малки фабрични дворове с административни сгради. Във всяко тяхно село можете да видите поне по три-четири трактора, сякаш току-що свалени от витрината на някой салон за нови модели подобна техника. Сини, червени, жълти – всички те бяха лъснати, измити и готови да потеглят отново, в пълен контраст с онези, които рядко се виждат в българските села и имат толкова остарял и занемарен вид, сякаш ей сега ще се разпаднат.



Нямам представа какви са законите в Гърция, нито дали държавата има участие в някакви сдружения, дали под друга форма поддържа земеделието си, но е респектиращо колко запазено, модерно и работещо е то, как всяка годна за обработване земя е превърната в засята и поддържана площ за добив на селскостопански култури.

 

Ако в България да разчитате на пътни указателни табели означава почти със сигурност да се изгубите или поне с часове да нямате представа накъде карате, в Гърция това едва ли ще ви се случи. Цялото шосе бе нагъсто осеяно с табели, указващи посоки, разстояния, градове и градчета, в различни размери, само на гръцки, на гръцки и английски, на няколко езика.



Това е една от типичните табели, които много от моите познати просто не могат да разчетат. Но това гърците не ги тревожи особено. По-нататък ще спомена отново национализма им, отразен в склонността да превеждат на гръцки всички вносни марки и да слагат по чуждите стоки етикети с надписи само на своя роден и на никакъв друг европейски език в магазините си.

Не зная как е по магистралите, но по шосето от граничния пункт към Александруполис никъде не видях като нашите нацвъкани билбордове. Дори в градовете рекламните петна бяха някак семпли и ненатрапчиви в сравнение с тези в България, не зная на какво се дължи. Най-големият град, през който минахме, бе Орестиада, там турските съседи вече правели битак всяка седмица и много гръцки семейства се стичали да пазаруват по-евтините стоки на омразната уж съседка, която е още извън Европейския съюз. В последните години, благодарение на този регулярен обмен, градът се е позамогнал и е станал честа дестинация на хора, упражняващи „пазарен туризъм”. Има приятни магазини в центъра, къщи с богати цветни дворове, малки китни заведения, донякъде съжалихме, че не спряхме и тук. Затова пък спряхме до два големи магазина, преди да стигнем до Александруполис. Единият бе от веригата
Lidl, а другият - на Jumbo.

 

 

 

 


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1129