Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини


Календар Картички

Старини / Литература

05 Юни 06, 15:06 / Автор: Източник - Lenta.ru
Орхан Памук представи своя книга в Русия

Известният турски писател Орхан Памук бе поканен в Москва да представи автобиографичната си книга "Истанбул: градът на спомените" (написана през 2003 и за пръв път издадена сега на руски език). Отзивите от срещата му с читатели са, че е "блестящ интелектуалец, предмет на гордост и обект на ненавист за съвременна Турция". Въпросите към него са се отнасяли не само до писателския занаят, но и до политиката и съвремието. В това всъщност няма нищо неочаквано. През 2005 година авторът стана сензация и бе защитен от световната писателска общност. Поводът стана негово изказване в интервю пред швейцарския вестник Tages-Anzeiger, където Орхан Памук заяви, че в Турция никой не смее да говори за геноцида над арменците и кюрдите. В родината му тази реплика не просто предизвика възмущение – той бе подведен под съдебна отговорност от националисти, докато ултранационалистите го заплашваха със смърт. Благодарение на подкрепата на именити европейски автори и негативната сензация, която предизвика, процесът срещу писателя бе прекратен. Срещата на писателя с читатели и почитатели бе в московската книжарница Букбъри. Там Памук отново е подчертал, че обича много своята страна и се счита безусловно за турчин, че мечтае да види родината си в Европейската общност, но действително съществува проблем със свободата на словото и той трябва да бъде разрешен. За исляма: "Ислямът – това е велика цивилизация... Неголеми ислямистки групировки се използват от Запада за собствените му цели." Писателят уточнява, че самият той не е религиозен и произхожда от съвременно светско семейство. Постмодернизмът за Памук е повече журналистическо клише, отколкото направление в литературата и това може да каже на онези, които го причисляват към някакъв постмодернизъм. За писането – той не смята, че би могъл да създава произведенията си в друга среда или страна, нито че трябва да се напусне домът или градът, да се живее в трудности и лишения, за да отразяваш живота. Защото писателят изразява преди всичко себе си. Все пак толкова хора живеят така, но не са станали от това писатели.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В България са преведени и издадени книгите на Памук "Черна книга", "Името ми е Червен" (за която получава международната литературна награда IMPAC), "Бялата крепост", "Сняг".

 

 

 


 

 

 

 Орхан Памук - биография

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Орхан Памук е роден през 1952 г. в Истанбул. Семейството му е богато. Баща му е първият изпълнителен директор на турския клон на IBM. Образованието си Памук получава първо в Робърт колеж, след завършването му започва да учи Архитектура в Техническия университет, но не завършва, защото започва работа като журналист за няколко вестника. През 1977 г. завършва Истанбулския университет със степен по журналистика, през 80-те години преподава няколко години в САЩ. По това време той вече се издържа от литературната си работа. Първите му текстове са публикувани през 1974 г. През 1979 г. Орхан Памук е удостоен с наградата на водещия турски вестник Миллет за повестта Светлина и мрак (Кaranlik ve isik). През следващите 10 г. става един от най-популярните писатели в родината си и печели много национални награди.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първият му роман, който му донася успех зад граница, е Бялата крепост (Beyaz Kale, 1986). През 1990 г. за тази книга Памук получава наградата на британския вестник The Independent. По същото време в Турция излиза един от най-известните му романи Черната книга (Kara Kitap, 1990). Почти веднага тази творба на писателя става бестселър и се превежда на няколко десетки езика. Десет години по-късно Памук издава другата си не по-малко известна вече книга – Името ми е Червен (Benim Adim Kirmizi, 2000). С нея спечелва през 2003 г.  голямата литературна награда IMPAC. Романът е преведен вече на 24 езика. Следва книгата му Сняг (Kar, 2004), заслужила още по-висока оценка в специализираната преса и станала може би най-известното му произведение зад граница, ако се съди по преводите на почти 40 езика. През 2005 г. Орхан Памук бе спряган като един от претендентите за Нобелова награда за литература. Тогава не я получи, но на 12 октомври стана ясно, че Турция вече има Нобелов лауреат за литература от 2006 година и това е Орхан Памук.

 

 

Повече информация можете да намерите на адрес:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%BA

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

Орхан Памук – съдебното дело

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На 6 февруари 2005 г. Орхан Памук, най-известният турски млад писател, казва пред цюрихския вестник Tager-Anzeiger за своята родина Турция: “На тази земя бяха убити 30 хиляди кюрди и милион арменци, но никой освен мен не се осмелява да говори за това”. Изказването му веднага предизвиква бурна реакция – Памук е заплашван, в националните вестници се появяват гневни изобличителни статии, на 18 февруари, само 6 дни по-късно, прокуратурата на град Кайсери прави изявление, в което се казва, че спрямо писателя ще бъдат повдигнати обвинения в “безпочвена клевета към турската нация, турските въоръжени сили и Турция като цяло”. През юни 2005 г. е заведено дело по параграф 301, част 1 от турския Наказателен кодекс, която гласи, че публичната клевета спрямо турската нация, държава или парламент е углавно престъпление и се наказва със затвор в срок от половин до 3 години. Темата за геноцида над кюрди и арменци е много неприятна за Турция, която не признава да е извършвала подобни дела. Параграф 301, нарушението на който е приписано на Орхан Памук, първоначално се състои от 3 части. Първата се отнася за общото осъждане на турската нация и държава, във втората става въпрос за клевети спрямо отделни държавни институции и армията, в третата – за клевети по адрес на Турция от нейни граждани, намиращи се зад граница. Тези формулировки предизвикват в Европа недоумение и правозащитните организации откриват около 60 процеса по параграфа за клевета спрямо Турция, в резултат на които са осъдени журналисти, писатели, преподаватели, като абсолютното болшинство от делата са били заведени във връзка с изказвания по арменския или кюрдския въпрос. Преразглеждането и реформите в наказателния кодекс и правораздавателната система са част от основните искания на Европейския Съюз към Турция, както и към България, между другото. Турция също желае да стане член на ЕС и бе необходимо да гарантира по някакъв начин свободата на словото, поради което през юни 2005 г. към параграф 301 е добавена четвърта “смекчаваща” част. Делото на Памук е от същия месец и поради това е отправено за особено разглеждане в правосъдното министерство и е определен срок от половин година то да се разгледа. Първото изслушване е насрочено за 16 декември 2005 г. Вестта, че известният турски писател ще бъде съден заради думите си за геноцида, постепенно предизвиква все по-шумен отзвук в пресата. Особено след като на Памук бе присъдена награда за мир за отразяване проблемите на съжителството на исляма и християнството от изключително влиятелната немска Търговска книжна асоциация. В навечерието на процеса в подкрепа на Орхан Памук застават Джон Ъпдайк, Жозе Самараго, Габриел Гарсия Маркес, Гюнтер Грас, Карлос Фуентес, Умберто Еко, Хуан Гойтисоло. Те подписват заедно писмо до турските власти да се прекрати преследването на Памук. Призиви за същото публикуват международният ПЕН-клуб, Amnesty International и др. организации. Европарламентът праща 5 делегати на изслушването на делото в Истанбул, при това ЕС в открито писмо предупреждава Турция, че лош изход от процеса ще се окаже твърде неблагоприятен за перспективите за приемане на страната. Заседанието на съда продължава само няколко минути: съдията обявява, че намиращото се за специално разглеждане в правосъдното министерство дело не е постъпило в съда на район Шишли. Изслушването е отложено за 7 февруари, като министър Джемил Чичек заявява, че лично ще разгледа делото. На 29 декември обаче прокуратурата без обяснения сваля обвиненията за обида на въоръжените сили на страната и остава обвинението за оклеветяване на нацията. На 6 януари министърът на правосъдието прави изявление, че делото ще бъде прекратено, ако Памук публично се извини пред народа. Паралелно се появява в пресата съобщение, че външният министър Абдула Гюл, радетел за присъединяването на Турция към ЕС, смята делото срещу Памук за опорочаващо образа  на страната пред обществеността на Европа и уронващо репутацията й. На 22 януари правосъдното министерство съобщава, че делото на Памук се връща в съда в Истанбул. Ден по-късно е обявено, че то се закрива. Това решение е приветствано лично от комисаря по евроразширяването Оли Рен.


 

 

 

 

 

 

Тук http://www.x-kom.com/fakelexpress/2004/2004-1-2orhan_pamuk.htm  можете да прочетете две интервюта с Орхан Памук, публикувани в сп. "Факел".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1415