Вчера проф. дфн Боян Биолчев връчи на акад. Валери Петров Голямата награда за литература на Софийския университет “Св. Климент Охридски” за 2005 г., а аз се разплаках от щастие и гордост, докато гледах излъчването на новината по телевизията. И как няма, като от досегашните носители на наградата Вера Мутафчиева, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Константин Павлов, Борис Христов, Антон Дончев, сегашният – Валери Петров ми е най-любим като писател. Да не говорим колко съм горда с това, че е българин като мен. Винаги като го видя и чуя, си мисля – как е възможно някой да излъчва такава благост и светлина. И такава невероятна скромност, въпреки всичко, което е направил за родната ни култура. Той успя да преведе, и според мен – да преведе живо и в цялата красота и пластичност – всички известни произведения на Уилям Шекспир. Негова заслуча е и това, че четем Джани Родари, Ръдиърд Киплинг, Блок, Жак Превер, Борис Пастернак и др. Автор е не само на стихове, но и на сатирични поеми, приказки за деца, киносценарии, драми. Неговите “Пет приказки” вече се изучават в училище, надявам се да бъдат вкарани в учебния материал и сатиричните му поеми (поне). Дълбока философия, тънък, но достъпен за всички хумор, брилянтен стих и стил и една безкрайна доброта – това е за мен неговото творчество. За никой друг в българската литература не мога да кажа всичко това накуп, за жалост, но и фактът, че малка страна като нашата има такъв благородник на духа, вече е много.