С тоя въпрос се занимава написаната от руския писател-филолог Сергей Бойко биография на автора на приказки, за която прочетох в статията на Анатолий Каральов “Тайната на Шарл Перо”.

Какво се знае за човека, на когото се приписва авторството на най-четените и обичани приказки за деца “Червената шапчица”, “Пепеляшка”, “Малечко Палечко”, “Синята брада”, “Котаракът в чизми”, “Спящата красавица” и др.?

Шарл Перо е роден през 1628 г. и е починал през 1703 г. Той е бил адвокат, академик, поет и писател, любимец на легендарния Людовик ХІV, наричан Краля-Слънце. Оказва се обаче, че във филологическата наука и досега не е установено със сигурност той ли или неговият син е автор на прочутите приказки. Книгата, в която те са събрани, е издадена в Париж на 28 октомври 1696 г. Под посвещението в началото й стои името Пиер Д’ Арманкур. Разказвачът говори за себе си в сборника като за “детето, на което е било приятно да съчинява приказки”. В Париж бързо разкрили тайната на псевдонима и че под него се прикрива най-малкият любим син на Шарл Перо, 19-годишният Пиер. Дълго време се смятало, че цялата мистификация е измислена от бащата, за да въведе своя потомък във висшите кръгове на френското дворцово общество. Завършилият право уважаван кралски чиновник и писател Шарл Перо даже имал планове за сближаване на Пиер и младата племенница на Людовик, Орлеанската принцеса, на която и била посветена книгата с приказки на Майката Гъска, издадена от парижкия издател Клод Барбен. Съществуват документални данни, че бащата всъщност е съветвал сина си да събира и записва народни приказки.

Най-странно в цялата история е това, че в мемоарите на писателя, написани малко преди смъртта му, не се споменава и дума за приказките на Майка Гъска, които вече са се радвали на широка популярност. Там подробно са изброени житейските му заслуги: службата при министър Колбер, редактирането на първия Пълен речник на френския език, стихотворните оди в чест на краля, преводите на басни на италианеца Фаерно, тритомните изисквания за сравняването на древни автори и нови творци. И нищо за сборника приказки, които са преиздадени три пъти само първата година от Клод Барбен. На ден последният продавал по 20-30, понякога – по 60 книги, фантастично количество и в днешно време. Сборникът приказки завладял бързо цяла Европа и се явява на практика първата книга, написана специално за деца. Както се изразява Анатолий Каральов: “От шедьовъра на Перо се ражда феноменът на детската литература!”

Версиите за авторството, като последно, остават две:

1. Че автор е бащата, Шарл Перо, но е решил да припише литературната слава на сина си Пиер.

2. Че автор на приказките е най-малкият син на Шарл Перо – Пиер Д’ Арманкур, а бащата само е обработил литературно написаното от него.

А съдбата на Пиер никак не е била розова. След феноменалния успех на книгата той действително бил приет в кръга на принцесата на Орлеан, но само половин година по-късно убил с шпага при улична свада Гийом Кол, син на Мари Фурие, вдовица на дърводелец. Убийството на човек от простолюдието от благородник тогава се наказвало изключително строго, Пиер бил абсолютно компрометиран и се озовал в затвора, а вдовицата завела срещу него съдебно дело. Бащата – Шарл, вече бил президент на Френската Академия, да не говорим пък, че бил много богат и неотдавна бил придобил старинния замък Розие на брега на река Сена, в покрайнините на град Труа. Благодарение на връзките и парите си той успял да измъкне сина си от затвора и му купил чин “лейтенант” в кралската армия. Пиер бил пратен на предната линия и скоро след това – убит.

Дълго след смъртта на Пиер приказките излизали под неговото име, но около 10 години по-късно вече преобладавало мнението, че баща му ги е написал. От 1724 г. вече за автор на приказките на Майка Гъска се е смятал Шарл Перо, починал скоро след сина си, през 1703 година.