Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини


Календар Картички

Вторични мисли / „Записки по един скандал”, или Какво да се прави, като не всички хомосексуалисти са прекрасни натури?

„Записки по един скандал”, или Какво да се прави, като не всички хомосексуалисти са прекрасни натури?
11.09.07 15:38

Автор:Светлана Янева

Понякога наистина се стъписвам от качеството на английските филми и от играта на актьорите в тях. Макар напоследък по-често да се стъписвам пред смислените им сериали. В тях рядко хуморът е от типа на американския, лаф да става – време да се пълни, а сюжетът – никога.

 

Казвам всичко това, защото гледах изключителен филм, номиниран на почти всички известни кинофестивали и подценяван от журитата с упорита последователност. Става дума за „Записки по един скандал”, 2006 (Notes on a Scandal). Едва ли и след две години, ако този филм бе взел „Оскар”, щяхте да се чудите кой беше и как се казваше. А сега ако ви попитам кой филм взе най-много награди на Американската киноакадемия тази година, ще си спомните ли? Малко се съмнявам.

 

Сама не мога да си обясня коя е причината големите награди да заобикалят „Записки по един скандал”. Година след създаването си има 4 номинации за „Оскар”, 3 номинации за „Златен глобус”, още 30 номинации и 7 други награди, повечето от които приличат на опит да се компенсира от страна на американските критици (от Далас, Финикс, Флорида) и канадските им колеги от Ванкувър и Торонто това, че Джуди Денч и Кейт Бланшет правят силни и запомнящи се роли, но уви – във време, когато има известна преситеност на призове, раздадени за участие в хомосексуални ленти. Едва ли обаче само за да не си каже публиката „Тия се оляха!” журитата счетоха филма недостоен за своите високи критерии. Е, какво да се прави, тук, в режисьорската интерпретация на Ричард Еър, суровата нежност от Броукбек не я виждаме да ни убеждава колко е нормална и разкриваща душевната красота. Този английски филм не ни показва лесбийка/педераст в беда, нито се отнася към тях като към плюшени играчки. В „Записки по един скандал” кротката възрастна учителка по история (Барбара Ковет, изиграна от Джуди Денч) се превръща пред очите ни в мръсна дърта лесбийка, обсебваща и съсипваща живота на набелязаната стръв (учителката по рисуване Шеба Харт в изпълнение на Кейт Бланшет).

 

Разбира се, нищо ново не казвам, като твърдя, че и „Момчетата не плачат” на Клинт Истууд, и „Планината Броукбек” на Анг Лий надупени оглеждаха това странно животно хомосексуалиста. Ако искаха да се харесат на подобни общества – направиха го, а ако искаха да бъдат запомнени – за втория филм е гарантирано, че просто няма с какво да се запомни, а първият поне направи Хилъри Суонк известна и повдигна много важния въпрос, че насилието не може  и не бива да се оправдава, без значение спрямо кого е извършено – то си остава престъпление срещу личността. Нали знаете онази фраза, че някой или някоя си го е търсил/-а? Е, когато някой ми каже това на мен, го питам каква е разликата между него и престъпника и това помага ли му да си затвори очите пред престъплението и да се направи, че не го е имало.

 

В „Записки по един скандал” го няма онзи развят като байряк изтъркан патос на посланието, че трябва да разбираме многообразието на живота и природата, да съчувстваме на вътрешната драма на търсещи своята ориентация личности, да толерираме хората, решили да разкрият нестандартната си сексуалност, тук изобщо не става дума за това. И слава Богу, защото ми писна да ми набиват в главата, че едва ли не задължително хомосексуалистите са по-чувствителни, по-човечни, онеправдани, нуждаещи се от специални грижи, фондации, лагери, юристи и пр. Тяхната работа малко като циганската стана, ама това е друга тема. Ако искаше награда, Ричард Еър, британският режисьор на „Записки по един скандал”, трябваше да промени сценария и лесбийката да бъде обект на сексуални домогвания от страна на нещастната в семейния си живот учителка по рисуване. Сега ще си остане с признанието на журито от Международния кинофестивал в Берлин. И с това, че са се скъсали да го номинират за направения от него филм, зер, че е добър, обаче не им пасва хептен на официалната линия и затова наградите, големите – през крив макарон ще ги гледа.

 

Notes_on_a_scandal_05.jpg

 

Трудно е да се каже Кейт Бланшет ли е по-добра или Джуди Денч в „Записки по един скандал”. Повече награди от асоциациите на критиците получава първата, но образът на втората е по-интересен. Тук само за миг се мярка познатата ви желязна лейди, играеща шефката на Джеймс Бонд – когато старата, грозна, с проскубана, обезцветена в корените и с остатъци от евтина боя коса Барбара Ковет отива за пръв път на вечеря в дома на красивата, чувствителна и чувствена блондинка Шеба Харт. Цял ден трескаво самотницата е избирала дрехите си, обикаляла е магазини и салони за разкрасяване, като ученичка, подготвяща се за първата си среща с момче. Все още не знаете, но вече се досещате, че това не е обикновената нервност. И я виждате на вратата, наистина с вид на дама и опитваща се да прикрие трепета си, само тази вечер и само в тоя миг добила нещо от отдавна загубената чистота и невинност – а Джуди Денч така точно изиграва цялата тази гама от внушения…

 

Notes_on_a_scandal_04.jpg

 

Камерата проследява с много близки планове пътя, който извървява във все по-голямото си и маниакално влюбване героинята ù, чиито баща е бил известен професор. Барбара е либерална и цинична потомствена интелектуалка, опитваща се да остарява в моминството си с достойнство, но вътрешно озлобена от самотата и изпълнена със завист, маскирана под формата на презрение към „нормалните” хора с „нормалните” им семейства и еснафско ежедневие. Фактът, че новата учителка се оказва омъжена не за блудкав млад красавец, а за мъж почти на нейната възраст, уравновесен и с професията на баща ù, че се грижи за дъщеря си, изживяваща тежко първата си връзка с момче и за сина, болен от Синдром на Даун, не я смущава, нито възпира. Високомерието и хапливата ирония, с която следи Шеба, са поръсени с подправки трудно битие и плячката става още по-апетитна. Очите на строгата даскалица с вид на изхабена лелка се съживяват и заблестяват все по-силно. Отначало зорко следи всеки жест, всяка мимика и дума на „новата” в училището, сякаш в търсене на недостатъци, но някак твърде бързо стига във воденето на нощния си дневник до заключението, че „тя е съвършена”. Първите минути сте мислили – оле, още една история за учители и ученици, а изведнъж става много завързано. Защото от един разговор по телефона със сестра ù се загатва, че Барбара Ковет не бива да допусне да стане като историята с предното момиче. И защото „съвършената” Шеба Харт разтървава ученици, които се бият заради нея. А докато класовете са събрани в залата за представления, прави секс с 15-годишния Стивън Конъли в ателието по рисуване. Което и вижда нейната „приятелка” и „морален стълб” на гимназията Барбара Ковет.

 

Реакцията? В първия момент старата учителка реагира като жена, на която са изневерили – чувства се предадена, все едно някой е омърсил чувството ù. А в следващия виждате, че чувството ù изобщо не е било особено чисто, защото нейният циничен мозък заключава, че „Шеба ù е в ръчичките”. И започва да се домогва до нея все повече и повече, като ù показва, че знае мръсната тайна за подсъдимата връзка с малолетен, но няма да я издаде. Прилепя се към семейството като пиявица, за да краде своите малки мигове на щастие, случайни докосвания и събиране на руси косми, паднали по жилетката ù.

 

Notes_on_a_scandal_03.jpg

 

Шеба се оказва обаче абсолютно непредвидима и Кейт Бланшет успява да запази това изражение на непроницаемост върху лицето си, скрила истинските си чувства и намерения под усмивката. С тази усмивка храбро е посрещала изчерпването на страстта между нея и съпруга ù, пубертетските кризи на дъщеря си, болестта на детето си полуидиот. Една жена, която усеща, че младостта си отива и животът сякаш се изплъзва, а тя не знае къде е в него и е пожелала поне малко лично щастие и любов за себе си при толкова себераздаване. Кейт Бланшет ви прекарва през всички раздиращи противоречия именно с тази свръхестествена усмивка, която не слиза от бялото лице и с очите си. Художничката, оставила едно свое кътче в дома си с куп недовършени произведения в него, използва сега съблазнителния си поглед, за да държи близо до себе си старата Барбара и се впуска в опасна игра с нея, балансирайки умело и давайки си сметка – защото никак не е наивна – каква граница не бива да прекрачва. А за младия и нахакан Стивън Конъли очите ù стават очи на малка крадла – едновременно дръзки и гузни, но алчни за още.

 

Notes_on_a_scandal_00.jpg

 

„Съвършената” Шеба удря една убедителна лъжа, че ще прекъсне връзката си, дори прави опит – колкото да си каже, че е опитала – и продължава да се вижда със страстния си любовник. Питате се докъде ще стигне това? До гадно, мръсно изнудване – наистина. Цялата манипулация води старата учителка към целта – да изкопчи някоя ласка, малко любов, каквато и да е тя. И когато разбира, че Шеба я е излъгала – директно си иска. А когато не получава – избира подло най-подходящия баламурник сред даскалите да пръсне слуха, че красивата учителка всъщност е педофилка. И да нанесе още един удар в сърцето на Шеба Харт – да ù посочи, че Стивън Конъли всъщност не е влюбен в нея, а я използва за задоволяване на страстта си, а в същото време я лъже от самото начало, за да получи това, което иска. Подобна проницателност не е за учудване – Барбара твърде прилича на него. Набелязали са обекта, преследват го, обграждат го и го хващат в ловната си примка. Шеба е нападната от рояци журналисти, мята се като животно, а дори не разбира в началото откъде ù е дошло. Дори когато мъжът ù (Бил Ниги ме впечатли силно още във „Вечният градинар”, а тук отново е брилянтен) иска да напусне за известно време дома, Шеба събира багажа и отива при своята доверена приятелка Барбара Ковет. Разсипана напълно, с живот, в който всичко е пълен хаос, Шеба страда, а Барбара Ковет е щастлива: да я вижда непрекъснато около себе си, да я завива с одеяло, да се прави на силната покровителка; и е в упоението на абсолютната илюзия, че двете са лесбийска двойка, която живее като семейство. Трябва да видите как изиграва омаята на самозаблудата Джуди Денч! Тук са най-силните моменти във филма. Дори разобличена от директора, че е изнудвала по подобна схема напусналата миналата година млада учителка и уволнена,  Барбара Ковет не е изтръгната от миражите, в които е потънала. Това са някакви драсвания с нокът по лакираната представа, която си е изградила – че е постигнала каквото е искала, че има в ръцете си най-красивата и съвършена жена на света, с която ще остане до края на живота си.

 

Notes_on_a_scandal_06.jpg

 

Заглавието „Записки по един скандал” идва от дневника, който с маниакална последователност и в детайли старата вещица е водила (между другото, covet има значение „пожелавам нещо чуждо”, а coven – „сборище на вещици”). Един ден Шеба случайно разбира за него и го открива, за да разбере колко по-мръсна е манипулацията, на която тя и семейството ù са станали жертва. Извън себе си тя изскача на улицата  и се мята сред репортерите, ревейки от жестоката рана, с размазан грим и напълно обезумяла. Не знаех, че Кейт Бланшет може да покаже такова неистовство, но явно го е можела. И ролята, и актрисата са разтърсващи, тук аз разбира се се разплаках и филмът можеше да свършва, което и направи.

 

Финалът е неочакван по английски – Шеба се върна при мъжа си, той я прие в дома им, осъдиха я на 6 месеца, а Барбара Ковет намери следващата млада жена, излъчваща чистота, и се зае да я омърсява.

 

Едноименната книга на Зои Хелър, по която е направен сценарият на филма, е номинирана за наградата "Букър"; ще я намеря и прочета, защото искам да сравня с филма.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0842