Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини


Календар Картички

Вторични мисли / Педро Алмодовар и Елисео Субиела

Педро Алмодовар и Елисео Субиела
11.06.07 14:21

Автор:Светлана Янева

Обещах да ви разкажа една история. Историята на малкото си откритие, което ми донесе голяма радост.

 

Интернет е като континент с хиляди съкровища, за които е необходима само малко упоритост и късмет, за да ги намериш, но най-приятно е пътешествието до тях, търсенето, разглеждането, попадането на десетки странични, но свързани с интересуващия ни факт неща.

Тръпката от търсачеството изживях за пореден път заради филма „Говори с нея” на Педро Алмодовар. Преди десетина години му бях почитателка на дребничкия тантурест испанец, просто има неща, които са безспорни и неговите постижения и открития в една преоравана нива като киното за мен са именно такива. Няма филм, който да съм гледала и да не ми е харесал. В един момент той спря да снима, аз пък спрях да гледам, но сега взех Talk to her, или както красиво звучи на испански – Hable con ella

, почти без трепетно очакване.

Липсата на съмнение, че ще ви се поднесе нещо добро, понякога е лоша компания, особено при културата. Не мислите ли? 
 

 

Govori_s_neq3.jpg

  Алмодовар е винаги ексцентричен, търсещ хора, пребиваващи на някаква граница на риска, тихи хора с голяма страст, шумни хора – също с голяма страст в себе си, но не това видях сега във филма. Тук Алмодовар е подозрително кротък, лиричен, дъждовен и дори меланхоличен – нещо неприсъщо за него, макар тази линия да започна от „Всичкко за майка ми”. Няма ги и онези шарени птици травеститите, по които толкова си пада, че ги кара да се влюбват все в жени и да поискат отново да са мъже. Има един миловиден, андрогинно-ангелски, всеотдаен девственик Бенигно, който решава да се отдаде и да се люби с единствената жена, която някога е обичал и ще обича, за която се е грижил и иска да се грижи – Алисия. Е, да, тя е в кома, но какво от това! Той е неин болногледач. Трябва да видите как Хавиер Камара изпълнява ролята, колко учуден е после от шокираните реакции на всички, че пациентката е забременяла. Той така и не научава, че макар детето да се е родило мъртво, най-красивата жена, единствената, е оживяла и излязла от комата – благодарение на него. Че с любовта си я е спасил и изтръгнал от вегетирането.

 

Govori_s_neq2.jpg


През цялото време на филма аз следях обаче другия главен герой, разказвачът Марко. На петата или шестата минута сложих ръка пред устата си и прошепнах шокирано: „Но това е той”! Скочих, извадих си диска с подробните данни за любимия филм от 1992 г. – и сравних с имената на диска. Без съмнение това беше Дарио Грандинети (
Dario Grandinetti)! Поетът Оливерио от „Тъмната страна на сърцето” (El lado oscuro del corazon; The Dark Side of The Hard), търсещият жената, която може да лети, каращ дори Смъртта да се влюби в неговите стихове (поезията е на Марио Бенедети, Оливейро Хирондо, Хуан Гелман и Елисео Субиела). Този филм е една от най-странните и разтърсващи ленти, които съм имала удоволствието да гледам. И да слушам. Липсата на популярност може би се дължи на факта, че филмът е аржентинка продукция и макар да е награждаван (с Гран При на международния кинофестивал в Монреал), а режисьорът Елисео Субиела да е признат от критиката, все пак не е за масовата публика. Основната тема на музиката в  El lado oscuro del corazon е написана от Освалдо Монтес, един от най-известните латиноамерикански майстори на тангото и композитори. Изобщо – в „Тъмната страна на сърцето” имената легенди съвсем не липсват. Изпълнителката на главната роля – проститутката Ана, в която поетът се влюбва, Сандра Балестерос, е играла и в „Танго” на Карлос Саура. Не е чудно след всичко това, че испаноезичното кино явно представлява една общност, за която аз досега не съм си давала сметка колко е взаимнообвързана, дори на различни континенти. Докато не облещих ей такива очи срещу променения, но все така пленителен, дори и поостарял и оплешивял, Дарио Грандинети.

Оттам нататък целия филм на Алмодовар изгледах като отражение на много по-ранния филм на Субиела (делят ги всъщност точно 10 години). И за да стане така, за да съм убедена, че именно този образец и особеното настроение в него се е стремил да постигне Алмодовар (с повече хумор, по-спотаени и романтични страсти, много поезия в репликите, търсещ тайната не толкова на еротиката, колкото на човешкото обичане) ме наведоха също едно противопоставяне и едно външно съвпадение.

 

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО

В „Тъмната страна на сърцето” Дарио Грандинетти играе поет, в който всички жени се влюбват. Той не може да прости само едно нещо, когато е с тях – че не могат да летят. А когато го установи, просто леглото хлътва като врата на подземие и поредната любовница пропада в тъмната бездна, за да спре да съществува за героя му Оливерио.

 

Едно от най-въздействащите, изрецитирани с бляскав поглед и аржентинска страст стихотворения, които той казва, е следното:

Да лееш сълзи, докато можеш…
да лееш сълзи като водопад,
да лееш сълзи за храносмилане,
да лееш сълзи заради съня,
да лееш сълзи пред вратите и пристанищата,
да лееш сълзи заради това, че общуваш…
да открехнеш чешмата,
вратичката на плача,
да намокриш душата си, блузката..
да наводниш тротоарите и алеите…
Да се спасиш с плуване от нашия плач….
да присъстваш на курсове по антропология, плачейки,
да празнуваш семейните празненства, плачейки,
да прекосиш Африка, плачейки…
да плачеш като истински крокодил,
ако е истина, че крокодилите никога не са преставали да плачат…
Да оплачеш всичко, но да го оплачеш както трябва…
да го оплачеш с носа, с коленете…
да го оплачеш и с пъпа, и с устата…
да плачеш от любов,
от отвращение,
от радост…
да плачеш във фрак,
от меланхолия,
от слабост…
Да плачеш импровизирайки, по памет…
да оплачеш цялото безсъние…
…и целия ден…

Dario_Grandinetti.jpg

Във филма на Педро Алмодовар същият актьор играе журналистът Марко и познайте какво прави най-невероятно и прекрасно той!!! Жокер - снимката горе. Плаче! Плаче винаги, когато види нещо тъжно, плаче така, че лицето му се обгръща в ореол от нежност, почти можете да чуете хлиповете на едно дете вътре в него и ви се струва, че ей сега ще подсмръкне с нос. Двама мъже случайно стоят в театрална зала и гледат танцовия спектакъл на Пина Бауш. И двамата умеят неща, които мъжете сякаш са забравили да правят – единият умее да плаче, а другият – да говори с жените. Дарио Грандинетти тук не търси любовта, неговият герой дори се е отказал от нея, но в края на филма тя сама го намира, в антракта на представлението на танцов театър. И отново една женска усмивка отваря сякаш портала на всички чувства, но тук това не е усмивката на Ана, която може да лети, а усмивката на Алисия, която – тъкмо наобратно – сега прохожда след излизането от комата.


ПРИЛИКАТА
Govori_s_neq1.jpg

 

Актрисата, която играе балерината в кома, Алисия – Леонор Уотлинг – прилича потресаващо на Сандра Балестерос в ролята на Ана от „Тъмната страна на сърцето”. Да използваш предишен образ на чужд главен герой – защо не, актьорите са си актьори, майсторството си е майсторство… Но да знаеш коя е най-известната му роля и да му подбереш партньорка така, че визуално да напомня толкова много образа на любимата му в същия онзи филм, а във финала да ги събереш – този номер не ви ли се струва съвсем уместен за Педро Алмодовар? И прекалено далеч от случайността? Как да се нарече това – влияние, търсен ефект, хипертекстуалност, шега? Какво значение има всъщност.

El_both.jpg

Това е моето малко откритие, което ми достави голяма радост. Ето и кадрите, които подбрах, за да видите и вие приликата. Централните два са от „Тъмната страна на сърцето” – Ана и Оливерио, а външните – от „Говори с нея”, съответно – Алисия и Марко. А ето и два откъса от любимия ми филм El lado oscuro del corazon:

 

 

Не стой неподвижно встрани от пътя,
не замразявай ликуването,
не обичай без желание,
не се спасявай сега… нито никога,
не се спасявай,
не се изпълвай с покой,
не си запазвай от света едно спокойно ъгълче,
не позволявай на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
не оставай без устни,
не заспивай без сън,
не се мисли безкръвен,
не се съди без време….
Ала ако независимо от всичко не можеш да го избегнеш
и замразиш ликуването,
и обичаш без желание,
и се спасяваш сега,
и се изпълваш с покой,
и си запазваш от света едно спокойно ъгълче,
и позволяваш на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
и съхнеш без устни,
и заспиваш без сън,
и се мислиш безкръвен,
и се съдиш без време,
и стоиш неподвижно встрани от пътя
… и се спасяваш…
– тогава не оставай при мен.

 

- Продължаваш ли да търсиш онази, която лети?
- Много е трудно…
- Кое?
- Любовта…Да обичаш, без да притежаваш…Да се оставиш да те обичат, без да ти липсва въздух…
Да обичаш е един повод да обсебиш другия, да го направиш свой роб, да превърнеш живота му в твой…Как да обичаш…Как да обичаш, без да искаш нещо в замяна…
- Почти винаги грешката, която допускаме е, че си мислим за това, което на нас ни се случва. Толкова важно ни се струва онова, което изпитваме, че нищо от онова, което другият чувства, може да има такава важност, както това, което ние чувстваме, а тази предпоставка често е трагична…

 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1961