Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини


Календар Картички

Вторични мисли / Румен Малчев – една добра инвестиция

Румен Малчев – една добра инвестиция
14.05.06 17:36

Автор:Светлана Янева

Всеки път, когато направи изложба, Румен Малчев не излиза от устата на любителите на изобразителното изкуство цели месеци. Всъщност, не се касае, както може би сте предположили, за обсъждане на личността му, а за споделяне кой колко и по какъв начин се е развълнувал от картините му. И тъй като той е много продуктивен млад автор – често се учудвам какъв ефект произвеждат неговите творби. И че не напускат дълго ума не само на колегите му и “изкушените” в някакъв вид изкуство, а и на хора, озовали се случайно на откриването на изложба или просто видели през стъклената стена експозицията в галерия “Кирил Кръстев” (с чудесно стратегическо положение – точно на улица “Търговска” в Ямбол, представете си какво щъкане пада непрекъснато по нея).

IMG_3282a.jpg

Какво му обсъждат на Румен Малчев?

Можете да чуете отзиви като: “Как пък събира в себе си Брьогел, Бош, Шагал, Ван Гог, Климт и Златю Бояджиев? Уж са несъчетаеми, а той ги съчетава!” Или: “Луда работа, ви казвам, но толкова прекрасна лудост има в картините му!” Или: “Никога не можеш да го объркаш! Само като погледнеш и знаеш – това е негова картина”. Или: “Ако Румен Малчев живееше другаде в Европа, а не в с. Окоп, Ямболска област, досега да е станал световно известен!”

Dsc03115.jpg

Някои казват, че работите му били мрачни – и в известна степен са прави, защото картините, издържани в зелено, или в червено, или в охра изглеждат много живи, пъстри, но не предлагат ярки, а тежки, наситени оттенъци на всяка багра.

Dsc03114.jpg

Други смятат, че картините му са весели – и също са прави, защото в тях можете да видите и сватбите със селските оркестри, и съборите насред мегдана – със сергии и виещи се хора, и всички обитатели на един двор – от пернати до рогати, като често рогатите ще летят, а пернатите ще стоят като побити в земята, и коледното приготвяне на луканката с всичките му кунденици, и напиването след това. И какво ли още не...

Трети казват: “Той ме ужасява! Има някаква стаена жестока болка в тия картини!” И, според мен, също са прави – защото целият свят от богатата фантазия на художника е претърпял някаква деформация и се е появил на платното, запечатан в миг от съновидение или бълнуване. Всички къщи и животни, хора и предмети са рисувани нагъсто, накъсани на части и долепени като парчета от пъзел. В същото време те преминават често едни в други метаморфно, ръката може да е и бутилка, кракът – стена на къща, луната или подковата – око. Изобразяването им става с нанасяне на ясно видими точки с формата на обли капки или с многократно напластяване на маслената боя (възможно е под горната гладка мазка да е наслоявал точки). Получили са се фигури, които изглеждат обемни до степен, като че са готови да се отчупят от платното подобно курабийки от тава. Сравнението ми вероятно ви звучи абсурдно, но в едно свое интервю [пред Жеко Жеков, в. “Делник”, бр. 87 (2950), четвъртък, 11 май 2006 г., “Човекът по малко върви срещу себе си”] Малчев разказва, че талантът му бил забелязан именно заради склонността от съвсем малък да рисува и моделира: “Започнах да рисувам на три години и половина и първите насоки в работата ми ги показаха вуйчо ми и майка ми, и така... В първи клас работех повече с акварели, а преди това съм правил много фигурки на животни с пластилин и много от тези детски неща са останали досега.”

Dsc03112.jpg

Този художник едновременно рисува, скулптурира и строи. Основата на картините му в повечето случаи е дървена и не е изключено да следва техниката на Брьогел, за която спомената в същото интервю: “Брьогел е рисувал върху стари корабни дъски, които много дълго време са стоели във водата и от солта са станали направо като желязо.” Може би пленителността на работите на Румен Малчев – обикновено в голям формат, идва и от това, че се отнася към рисуването изключително отговорно, а в същото време – по детски. Има толкова наивност и очарование в  това как зида стени (замъците в български вариант са по-скоро крепости, калета), но не с тухли или камъни, а с фигури. Или как очертава картата на България и я запълва след това с полегнали светци, подкови, жени, напомнящи акварелите на Дечко Узунов и платната на Владимир Димитров – Майстора, но добили характерната за Малчев фрагментарност и декоративност едновременно. Липсва усещането за игра обаче. Напротив – с такъв педантизъм са изработени детайлите, че не може да не се сетим за иконописците. Които, между другото, също са обработвали по-скоро като зидари, отколкото като художници, основите на своите работи с напластяване на слоеве “замазка” и предварителна подготовка на дървото.

Dsc03116.jpg

Самият Малчев смята, че рисуването му като стил е близко до магическия реализъм, но споделя, че не е чел Габриел Гарсия Маркес, а само е слушал разкази за творбите му, особено за “Сто години самота”. Възхищава се на Йордан Йовков и го препрочита често.

Сигурно си мислите, че е мастит старец с много години зад гърба си? Но е на не повече от 35 години. Учил е в художествената гимназия в София със специална стипендия от Дружеството на художниците – отпускали са се 3 годишно за цялата страна и той е бил насочен да продължи образованието си като особено даровито дете.

Ако минавате през Ямбол – тръгнете по улица “Търговска” и поискайте да видите някоя от картините му в малката галерия “Кирил Кръстев”. Просто така, за да изпитате особената тръпка на досега с уникалния му свят. Ще ви държи дълго, сигурна съм. Ненапразно когато ме питат “Кого харесваш от художниците, че търсим да купим нещо? Ама не просто да е подарък, ами да е и стойностно!” винаги казвам: “Вземете си картина на Румен Малчев – това е добра инвестиция”. 

Img_8138.jpg

На снимката:
Румен Малчев с известния български художник Емил Стойчев, уважил откриването на една от изложбите на младия си колега в галерия "Арте" в София. Оценката на живеещия в Париж маестро е "Най-хубавото е, че си самоук, никой не може да те имитира... Шест +".

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjA5Njs0Ng==

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0833