|
Рейтинг: 3.00
(105)
|
Глог |
|
За контакти |
|
Връзки |
|
Вторични мисли |
|
Александруполис |
|
Родопи |
|
Рила/Rila |
|
Последният еднорог |
|
Галерия |
|
Старини |
 Вторични мисли /
Стихосбирка, наречена “Първа” |
Стихосбирка, наречена “Първа”
27.11.05 14:24 | |||
|
Стихосбирка, наречена “Първа”Едновременно скромно и провокативно е заглавието на първата стихосбирка на Елица Великова. “Първа”. Сякаш казва: “Все пак, извинете, но сега започвам!” и “Опитайте да отгатнете продължението”. И неминуемо се сещаме за друг случай, в който автор, много известен при това, е именувал произведението си с числително: Ричард Бах – “Едно”. Това съпоставяне не е случайно. В “Едно” той сгъва и разгъва под различни ъгли лабиринта на съдбовните вероятности, а Елица Великова в поезията си съчетава религиозност, суеверие, атавизъм във виждане за живота, сблъскващо привидността с естествеността, бита с метафизичното, хармонията на природата с дисхармонията в човешките отношения.
Стихосбирката “Първа” непрекъснато бяга от конвенциите. Тя излиза от общоприетата рамка на затваряне на текстовете от страница пета до съдържанието. Не че няма съдържание. Има, но изглежда изненадващо и когато разгърнете книгата, разбирате защо. За оригиналното художествено оформление е виновен тандемът Елица Великова – Христо Карастоянов (явяващ се редактор) – всяка страница е организирана вертикално, с едно централно стихотворение и встрани от него, в друг шрифт – кратък лиричен фрагмент. Разделени са от сива линия и ако решите, може да се откажете от равния ритъм на хоризонталното четене, от привичното отгръщане страница след страница, да спрете при някой от тия късове и да се заиграете в пренареждане на смисли с младата поетеса:
СЛЪНЦЕ
Някои казват, че то
чака деня.
Аз казвам, че то си
почива от него.
ПРИЯТЕЛ
Кучето ми проговори!
Май съм на път
да загубя
най-добрия си
приятел...
В началото на всеки цикъл от стихосбирката “Първа”: “Бронята на делника”, Жаждата на деня” и “Оазисът на дните”, освен свежите абстрактни рисунки на Симона Кожухарова е поставен и по един библейски цитат, ориентиращ в обединяващата за него идея. В първия цикъл тя е разминаването като проблем на иницииращата се в обществото личност, във втория – любовта, която променя облика на всичко около и в нас, в третия – усещането за мистичния земен заряд и необяснимата способност на хората да се преобразяват. Още в “Бронята на делника” проговаря една уж нахакана хлапачка, която изглежда прекалено откровена и не й пука много дали ще нарани някого. Начин да защитиш себе си, както се оказва:
А колко е приятно да си точат
езиците квартални върху тебе.
И да не можеш ти дори – от непорочност –
да им покажеш среден. (В случай на неизпълнение)
Изпросената дързост прикрива несподелимостта на тайните, че луната може да бъде видяна като капчица восък от свещ просълзена, нощта – с един нелюбовен час по-дълга, че до бяло нажежените звезди/потъват в торбата на мрака.
Поезията на Елица Великова успява да е естествена в своята изненадваща образност, поради което е и въздействаща. А “Първа” изглежда съвременно, звучи така и е стилна от корица до корица.
И не свършва до “съдържанието” си!
Светлана Янева | ||
