Режисьорът Фернандо Мейрелес ни разказва история, базирана на романа на Джон льо Каре. Там голяма фармацевтична компания се съюзява с английското правителство, прави завод с 1500 места в район на кралството с висока безработица и получава зелена улица да тества в Кения експерименталното лекарство „Дипракс” против туберкулоза, което има много странични ефекти и често води до смърт. Естествено, джентълменският клуб от посветени си е купил акции на компанията и тяхната стойност на борсата непрекъснато нараства. За героя на Ралф Файнс – потомственият английски дипломат Джъстин Куейл, всичко това се разкрива след убийството на съпругата му Теса (Рейчъл Уайз), природозащитничка и активистка, с която се запознава преди назначаването си на работа в Африка. Там тя намира богато поле за изява на своята хуманност и работи денонощно, за да помага на бедните семейства.
Има доста кадри, показващи ужасяващата мизерия, гладът, бедността, болестите, липсата на каквато и да е ефикасна помощ за тия бедстващи хора. Пратките с медикаменти и храни често не вършат работа – с тях индустриалните лъвове отбиват номера и си опростяват данъците чрез дарения, а лекарствата им са негодни, защото са с изтекъл срок на годност и лекарите предпочитат да ги горят, отколкото да ги дават на болните. И, както се казва във филма, целият мръсен бизнес, свързан с Африка, се опира на угризения.
Филмът е много силен и този път Файнс се опира на блестящата игра на актьори като Дани Хюстън (Санди), Били Ниги (сър Бърнард Пелегрин). Те играят джентълмени и гадняри, от чиито клуб излиза, по-точно е насилствено изключен главният герой Джъстин. Но и останалите актьори поддържат яко. Само дето накрая си спомняте единствено играта на Файнс, простряла се като парашутна коприна върху лентата, запечатала приказно красивия и кошмарен свят на африканската действителност.
Надписът „Любов, на всяка цена” на диска е доста подвеждащ. Във „Вечният градинар” наистина се разкрива една чиста, дълбока и изстрадана любов, заради която героят е застрелян на финала, погрижвайки се преди това делото на жена му да успее, виновниците за смъртта ù да бъдат разобличени, а лекарството, което убива – спряно. Цената – живота си – която Джъстин и Теса плащат, не е в името на любовта, а в името на съществуването на стотици хиляди хора, които спасяват. Те пренебрегват всичко – и двамата са много богати, и двамата имат работа, която харесват, любов и семейство, на което държат, имат всичко, за което нормалните хора могат да мечтаят. Но от момента, в който тя изпраща доклада си за лекарството в Англия, загубват всичко. Теса е убита зверски, Джъстин е отзован и лишен още на летището в United Kingdom от дипломатическия си паспорт. Търсенето му го отвежда от луксозния клуб и обяд със скъпи риби в London до Судан, където намира лекаря, изобретил лекарството и оттеглил се да изкупува греховете си, мъчейки се да помогне на негрите.
А богатите? Те са весели, доволни, забогатели от най-печелившата за последното тримесечие фармацевтична компания, правещи всичко възможно да забравят труповете – на своите и на чуждите (последните засипват с негасена вар по сметищата на Африка). Има и един бизнесмен, който разиграват като пионка и използват, докато им е нужен, а после разоряват и определят кой ще наследи компанията му. Именно той – гневен, наяден, агресивен и брутален, изкрещява да внимават, защото не е от техния джентълменски клуб. И помага на Джъстин, търсещия истината. Помагат му все хора, от които най-малко е очаквал, не приятелите му – един от ценните уроци на филма.
![Constantgardener6.jpg](http://dingo.care2.com/pictures/c2c/galleries/albums/122/435727607/Favourits/Constantgardener6.jpg)
Въпреки трагизма на разказваната история, режисьорът го прави леко, въздушно, тъжно и нежно, без заклеймяваща ярост, както го помним от „Английският пациент”. И тук героят е затворен, тих, деликатен, но вътрешно твърд и изпълнен с решителност мъж, който не говори много, но има вроден усет към истината и красотата. Хобито му е градинарството. Отдаден на цветята, той е изтръгнат от унеса на идилията, в която живее и която е започнала да се руши, защото с жена му са престанали да си говорят. Но те се обичат, въпреки ревността на съпруга, когото приятелите непрекъснато информират, че Теса се движи в компанията на млад чернокож доктор (убити са заедно, той всъщност е бил гей, но Джъстин го научава след смъртта им), настройват го неуморно срещу жена му, изтъквайки неуместните й човекоспасителни акции и ровене където не ù е работата, директно коментират, че тя го злепоставя по приемите… Изобщо, приятелите – мили, възпитани, усмихнати и загрижени, по всякакъв начин се месят в живота му и – както се оказва – го съсипват успешно. Не успяват обаче да убият чувството между Джъстин и Теса. Макар все по-затворени като съпрузи, неговорещи си, неспящи заедно след смъртта на детето им, за зрителя не остава съмнение, че тия двамата се обичат. И това личи в погледите, в малките жестове, усмивките им. Именно тук Ралф Файнс и Рейчъл Уайз постигат наистина изключителни актьорски висоти. Първо загубват при раждането бебето си, след това тя се впуска да разнищи аферата с лекарството и опитите върху хора, не му казва нищо, за да го предпази, и е премахната.
Ярките цветове на Африка превръщат лентата в картина, красива и ужасна. Току се появяват пейзажи толкова великолепни, че ви се струват чуждопланетни. Но Африка не е на Луната, а на Земята. Изгарянето на селото, разпънатият на кръст, изтезаван зверски труп на африканския лекар, миазмите на гетата – всичко това изглежда реално и нереално, филтрирано и обработено е красиво и хващащо за гърлото, изкуство и истина. Героят вече е не в безупречен костюм, а в протрита избеляла фланелка, камерата се накланя от вълнението, което люлее и него като кораб, обективът опитва да е истински и в следващия миг ви се показва като око на творец, решил да направи от всичко това цялостно произведение, филм, който да докосне сърцата ви.
![Constantgardener3.jpg](http://dingo.care2.com/pictures/c2c/galleries/albums/122/435727607/Favourits/Constantgardener3.jpg)
Остава въпросът щеше ли това да се случи, ако Теса се бе доверила на Джъстин, ако всеки не бе решил, че трябва да опази другия, ако не бяха задълбали в своите увлечения – тя активистката, той – градинарят, почистващ от плевели непрекъснато градината си. Сякаш градината на тяхната обич е била обрасла в плевели и ако се чудите защо филмът се казва „Вечният градинар” – ами затова, защото героят на Файнс първо разчиства след смъртта на съпругата си нейната паметна градина, после – градината на обществото от плевели като своите бивши приятели, лицемери, дипломати и мръсници и накрая изчаква най-спокойно пратените за него убийци при езерото, където е открит трупът на Теса – за да е с нея във вечността, защото тя е неговият дом.
Писмото, уличаващо убийците, е прочетено в тяхно присъствие от нейния братовчед на възпоминателната церемония в Уестминстърското абатство.
Един наистина скъп ритуал, който малко хора могат да си позволят.
![Constantgardener4.jpg](http://dingo.care2.com/pictures/c2c/galleries/cache/derivative/6/5/6583985.jpg)
![Constantgardener1.jpg](http://dingo.care2.com/pictures/c2c/galleries/albums/122/435727607/Favourits/Constantgardener1.jpg)