Отдавна не бях ходила на концерти. В момента в Ямбол се провеждат Музикални празници "Златната Диана" и тъй като съпругът ми отсъства, а иначе е изключително музикален и просветен в тази област, реших да отида сама. Още повече, че бегло познавам Димитър Паскалев като човекът, написал музиката на най-известните песни на дует "Авеню", Ирина Флорин и куп други родни звезди, безкомпромисен професионалист, странник интроверт, продуцент.

Та именно той е инициатор на проекта ДАВИДЪ. За това начинание до снощи не знаех нищо, освен, че участва и друг ямболски изпълнител - барабанистът Стефан Попов. Третият музикант - вокалистката Татяна Йосифова - отначало ми се стори плаха на сцената, но от втората песен се отпусна и имах чувството, че гласът й струи от финото тяло и в същото време притегля, засмуква Димитър, Стефан и цялата публика. Скоро не бях чувала някой да пее толкова добре на живо. Последните концерти на БТР и други легендарни величия, както и финалните ужаси с Д2 и Дичо на концерта на БГрадио (иначе много добър концерт), ме заситиха откъм безподобен фалш. Сигурно на всекиго се случва, ще кажете. Пък и кой ме е карал да ги слушам...

Снощи, на концерта на ПРОЕКТА ДАВИДЪ, не ми се тръгваше, както и на никого от публиката. Ръкопляскане, викове, бис... И някаква близка, приятна, чиста и приятелска атмосфера на доверие след музиката на Димитър, Татяна и Стефан. Те я определят като "ню романтик уейв", аз бих добавила "невромантик уейв", много мелодичен, способен да обедини експериментаторските хрумвания на Димитър и чистия, нежен и мощен глас на Татяна, в които ударните на Стефан вливаха енергия и даваха як пулс на песните. Колко ли още музика се таи в Димитър? Сигурно е пълен с композиции и убийствена лирика…

Интересно за мен бе непрекъснатото преливане в музиката, която създават, една обтекаемост и звучене между оперното и джазовото в пеенето на Татяна - фразата не се дели на думи и акцентите се получават от интонацията и силата, от дишането, а не от артикулацията. Може би ми се струва така, защото не разбирах текста - познанията ми по английски са... Но с това и концептуално тримата се допълваха в общата си музика, символизираща вечните преходи, в които се намират животите на всички ни, от липсата на спокойствие, от жаждата за покой, който никога не намираме...

Защо проектът се казва ДАВИДЪ? Ъ-то накрая няма да го обсъждам, но защо пък не? Вероятно на Димитър Ъ-то му е останало от работата над друг изключителен като постижение проект, исторически като неслучвал се преди и след това за родната ни музика – ИСИХИЯ. Там старобългарски текстове се въплътиха в съвременна музика с черковнославянски мотиви, вдъхновена от Исихазма – религиозно философско учение, създадено от български светци аскети, най-чист път към мистично единение с Бога, столетия водил източното православие, а в България – трагично прекъснат от падането под турско робство. ДАВИД май е артистичният псевдоним на Димитър Паскалев. Сещам се за онзи Давид от Библията, който с прашката си побеждава гиганта Голиат, известен още като псалмопевец, чудесен музикант и поет, чието име означава "възлюбен"... Ясно е за всеки, слушал тази музика, която слушах аз снощи, че е правена с много любов и искреност.

Между впрочем, питах се какво ли е загубила българската музика с това, че Димитър Паскалев не е станал концертиращ пианист, като го гледах как свири на рояла в залата. О, пропуснах - той правеше музиката на синтезатор и роял и сега видях, че имат издаден албум с Татяна Йосифова, така че трябва да го чуя... Намерих една снимка за цвят, да ме прости авторът й...