Обещах да ви разкажа една история. Историята на малкото си откритие, което ми донесе голяма радост.

Интернет е като континент с хиляди съкровища, за които е необходима само малко упоритост и късмет, за да ги намериш, но най-приятно е пътешествието до тях, търсенето, разглеждането, попадането на десетки странични, но свързани с интересуващия ни факт неща.

Тръпката от търсачеството изживях за пореден път заради филма „Говори с нея” на Педро Алмодовар. Преди десетина години му бях почитателка на дребничкия тантурест испанец, просто има неща, които са безспорни и неговите постижения и открития в една преоравана нива като киното за мен са именно такива. Няма филм, който да съм гледала и да не ми е харесал. В един момент той спря да снима, аз пък спрях да гледам, но сега взех Talk to her, или както красиво звучи на испански – Hable con ella

, почти без трепетно очакване.

Липсата на съмнение, че ще ви се поднесе нещо добро, понякога е лоша компания, особено при културата. Не мислите ли? 
 

  Алмодовар е винаги ексцентричен, търсещ хора, пребиваващи на някаква граница на риска, тихи хора с голяма страст, шумни хора – също с голяма страст в себе си, но не това видях сега във филма. Тук Алмодовар е подозрително кротък, лиричен, дъждовен и дори меланхоличен – нещо неприсъщо за него, макар тази линия да започна от „Всичкко за майка ми”. Няма ги и онези шарени птици травеститите, по които толкова си пада, че ги кара да се влюбват все в жени и да поискат отново да са мъже. Има един миловиден, андрогинно-ангелски, всеотдаен девственик Бенигно, който решава да се отдаде и да се люби с единствената жена, която някога е обичал и ще обича, за която се е грижил и иска да се грижи – Алисия. Е, да, тя е в кома, но какво от това! Той е неин болногледач. Трябва да видите как Хавиер Камара изпълнява ролята, колко учуден е после от шокираните реакции на всички, че пациентката е забременяла. Той така и не научава, че макар детето да се е родило мъртво, най-красивата жена, единствената, е оживяла и излязла от комата – благодарение на него. Че с любовта си я е спасил и изтръгнал от вегетирането.

През цялото време на филма аз следях обаче другия главен герой, разказвачът Марко. На петата или шестата минута сложих ръка пред устата си и прошепнах шокирано: „Но това е той”! Скочих, извадих си диска с подробните данни за любимия филм от 1992 г. – и сравних с имената на диска. Без съмнение това беше Дарио Грандинети (Dario Grandinetti)! Поетът Оливерио от „Тъмната страна на сърцето” (El lado oscuro del corazon; The Dark Side of The Hard), търсещият жената, която може да лети, каращ дори Смъртта да се влюби в неговите стихове (поезията е на Марио Бенедети, Оливейро Хирондо, Хуан Гелман и Елисео Субиела). Този филм е една от най-странните и разтърсващи ленти, които съм имала удоволствието да гледам. И да слушам. Липсата на популярност може би се дължи на факта, че филмът е аржентинка продукция и макар да е награждаван (с Гран При на международния кинофестивал в Монреал), а режисьорът Елисео Субиела да е признат от критиката, все пак не е за масовата публика. Основната тема на музиката в  El lado oscuro del corazon е написана от Освалдо Монтес, един от най-известните латиноамерикански майстори на тангото и композитори. Изобщо – в „Тъмната страна на сърцето” имената легенди съвсем не липсват. Изпълнителката на главната роля – проститутката Ана, в която поетът се влюбва, Сандра Балестерос, е играла и в „Танго” на Карлос Саура. Не е чудно след всичко това, че испаноезичното кино явно представлява една общност, за която аз досега не съм си давала сметка колко е взаимнообвързана, дори на различни континенти. Докато не облещих ей такива очи срещу променения, но все така пленителен, дори и поостарял и оплешивял, Дарио Грандинети.

Оттам нататък целия филм на Алмодовар изгледах като отражение на много по-ранния филм на Субиела (делят ги всъщност точно 10 години). И за да стане така, за да съм убедена, че именно този образец и особеното настроение в него се е стремил да постигне Алмодовар (с повече хумор, по-спотаени и романтични страсти, много поезия в репликите, търсещ тайната не толкова на еротиката, колкото на човешкото обичане) ме наведоха също едно противопоставяне и едно външно съвпадение.

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО

В „Тъмната страна на сърцето” Дарио Грандинетти играе поет, в който всички жени се влюбват. Той не може да прости само едно нещо, когато е с тях – че не могат да летят. А когато го установи, просто леглото хлътва като врата на подземие и поредната любовница пропада в тъмната бездна, за да спре да съществува за героя му Оливерио.

Едно от най-въздействащите, изрецитирани с бляскав поглед и аржентинска страст стихотворения, които той казва, е следното:

Във филма на Педро Алмодовар същият актьор играе журналистът Марко и познайте какво прави най-невероятно и прекрасно той!!! Жокер - снимката горе. Плаче! Плаче винаги, когато види нещо тъжно, плаче така, че лицето му се обгръща в ореол от нежност, почти можете да чуете хлиповете на едно дете вътре в него и ви се струва, че ей сега ще подсмръкне с нос. Двама мъже случайно стоят в театрална зала и гледат танцовия спектакъл на Пина Бауш. И двамата умеят неща, които мъжете сякаш са забравили да правят – единият умее да плаче, а другият – да говори с жените. Дарио Грандинетти тук не търси любовта, неговият герой дори се е отказал от нея, но в края на филма тя сама го намира, в антракта на представлението на танцов театър. И отново една женска усмивка отваря сякаш портала на всички чувства, но тук това не е усмивката на Ана, която може да лети, а усмивката на Алисия, която – тъкмо наобратно – сега прохожда след излизането от комата.

ПРИЛИКАТА

Актрисата, която играе балерината в кома, Алисия – Леонор Уотлинг – прилича потресаващо на Сандра Балестерос в ролята на Ана от „Тъмната страна на сърцето”. Да използваш предишен образ на чужд главен герой – защо не, актьорите са си актьори, майсторството си е майсторство… Но да знаеш коя е най-известната му роля и да му подбереш партньорка така, че визуално да напомня толкова много образа на любимата му в същия онзи филм, а във финала да ги събереш – този номер не ви ли се струва съвсем уместен за Педро Алмодовар? И прекалено далеч от случайността? Как да се нарече това – влияние, търсен ефект, хипертекстуалност, шега? Какво значение има всъщност.

Това е моето малко откритие, което ми достави голяма радост. Ето и кадрите, които подбрах, за да видите и вие приликата. Централните два са от „Тъмната страна на сърцето” – Ана и Оливерио, а външните – от „Говори с нея”, съответно – Алисия и Марко. А ето и два откъса от любимия ми филм El lado oscuro del corazon: