БЛОГ АРХИВ |
---|
«« |
март 2024 |
»» |
|
|
|
Глог 18:32 |
|
Диалози край масата |
След седмица ще ходя да гласувам. Колкото и да не ми се ще, току се натреса на някое предизборно студио или представяне на кандидат-президент. Гледам, хората се хвалят – този бил военен, оня бил конституционен съдия, другият – журналист бил и фотограф, всеки някаква професия си има и нещо е работил. И изведнъж се сещам, че не зная какво е работил Първанов. Питам баща си, като се виждаме на вечеря. Уточнявам – баща ми е почитател на Първанката, както галено го нарича. И привърженик на светлите идеи, за които е работил по-голяма част от живота си, макар да се оказа, че вече почти в пенсионна възраст може да работи и печели за себе си много повече.
- Какво, какво!!! К’во те интересува какво!
- Сериозно бе, той какво е работил?
- Де да го знам!
- Е що не казват, да не го е срам нещо! Виж, другите се представят и с професиите си. Ясно ти е какво са правили през живота си. Той да не е бил все президент? Какъв е бил преди това?
- Ти сега само търсиш с какво да се заядеш! – отговаря баща ми. После, както винаги преди избори се шегуваме, ми заявява, че ще видя аз, само да гласувам за ония. И се сеща: - Какъв е бил ли?!!! Млад е бил! И още е млад! Не е на 78 години. Ти си луда за някакъв старец да гласуваш!
- Старец, старец, ама нали трябва да почитаме възрастните хора! – смирено контрирам и довършвам салатата.
|
16 Октомври 06, 18:32
Коментари (0)
|
|