Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« август 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31            


Календар Картички

Глог 15:12
« Обратно
Автобусите - What A Wonderfull World
Снощи автобусът ми отпраши в неизвестна посока. Неизвестна за мен, защото от тоя край на града никога не бях се изнасяла, камо ли по тоя начин. Да се кача по линията, по която пътувам до работа и обратно години наред, на последния рейс от 20.20, мечтаеща за баня, прохлада, джапанки вместо тия умопомрачителни чехли, дето изръсих 40 лв. за тях и месец по-късно краката ми са на пришки и рани, а подметката отпред – изплюта и скъсана (днес я подрязах с ножичка за нокти). И докато си мечтая, автобусът да дойде, да седна, да зачакам гледката зад стъклото да се запремята... Вместо това от кабинката до мен се чу трясък, изскочи някакъв потен гневен чичко, метна се в краката ми и отвори някакъв тайник под седалките, откъдето измъкна две пластмасови туби вода и хукна навън. Автобусът – пълен. Всички мълчат и смутено се поглеждат. След 5 минути шофьорът се появява, замерва работното си място с една пълна и една празна бутилка и с крясък: "Ше ви еба майката пловдивска на автобусите" (щото оттам довлякоха старите мерцедеси на "Никан лайн") скача на седалката и потегля. Една спирка по-нататък изкрещява: "Който е за околните квартали да слиза!", някаква жена направо побягва от автобуса, след което нашият завива в неизвестната посока и с пълна газ се понасяме към полята и житата. Тъкмо стигаме до там, той набива спирачки и изкрясква: "Слизайте!", сам скача и побягва, съответно и ние – дали не предстои взривяване? Оказва се, че сме на някаква площадка, вече извън града, а наблизо има гараж и там са паркирани доста автобуси – кондукторката обяснява на смаяната група скупчени пътници, че шофьорът щял да избере здрав автобус оттам и да ни откара. Вече полъхва, залезът е красив, но кой да му се радва. Минават 10 минути. Една жена звъни на мъжа си и му обяснява защо ще закъснее. Минават още пет. Питам кондукторката, която се усмихва безгрижно, откъде всъщност ще взема автобус шофьорът и дали не е от Марс. "Не бе, ей оттам" – махва тя с ръка в неопределена посока. Останалите мълчат. "А, там нещо май зелено се изнася" – сочи един дядо с кофичка към далечината. Действително, появява се нашият човек, качваме се в друг автобус, в който пък климатиците не работят и се е нагрял като пещ, а за да отмъсти докрай на целия свят, "водачът на превозното средство" затваря вратите и се понася по още един непознат за мен околовръстен път. Опознах околностите на града си, под друг ъгъл. Рискувах да получа припадък и амнезия от жегата, май нямаше да е зле, но когато една жена отсреща ме изпревари и поиска да отворят предната врата поне да влиза малко свеж въздух. Шофьорът дори не кимна, нито реагира – ни с думи, ни с действия, та доби още по-кръвожаден вид. Тя реши да не припада, просто блузата й обилно се просмукваше с пот, а аз реших да зяпам през прозореца напускащото тоя грешен свят слънце. И в главата ми запя Луис Армстронг: "What a wonderfull wooooooooorld!"
28 Юни 06, 15:12    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0914