Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« октомври 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          


Календар Картички

Глог 10:41
« Обратно
Филмовите награди тая година
Абсолютно случайно попаднах на телевизионното излъчване на филмовите награди ЗЛАТЕН ГЛОБУС и БАФТА за 2010 година. Определено сценаристите на церемонията в първия случай бяха проявили повече находчивост и по-добро чувство за хумор, а английските им колеги се бяха поизложили с плоски шеги и неуместни тъпизми относно филма АВАТАР. Колкото и да не се харесва на привържениците на кинотворбите, крещящи на зрителя през цялото време „Ах, колко сме умни, ах, колко сме концептуални”, филмът на Джеймс Камерън си остава рекордьор по посещаемост и касови приходи съответно. Не разбирам кое му е трудното да се проумее – ако едно произведение привлича толкова хора, то значи в него има много качества, които те са оценили и екип, който е успял да ги представи предварително по подходящ начин.

Но да погледнем филмите, които бяха номинирани и спечелиха. Те се дублират почти напълно с тая разлика, че фаворит на английските награди БАФТА бе „Войната е опиат”, а при ЗЛАТНИЯ ГЛОБУС най-награждаван се оказа АВАТАР. Иначе заглавията „Гадни копилета”, „Високо в небето”, „Джули и Джулия”, „Сложно е”, „Прешъс”, „Лудо сърце”, „Сляпата страна”, „Шерлок Холмс”, „Самотен мъж”, „Младата Виктория”, „Дистрикт 9” явно са най-добрите постижения на киноизкуството за миналата и по-миналата година (защото „Войната е опиат” на Катрин Бигълоу е от 2008 година). От тези филми не съм гледала единствено „Прешъс”, „Самотен мъж”, „Младата Виктория”, „Сляпата страна” и „Войната е опиат”. Така често номинираният и отличен от английските критици филм „Образование” почти не се мярна на ЗЛАТНИЯ ГЛОБУС и още не е сред филмите, които гледах в последните месеци.

Но честно да ви кажа, май това желание да се запозная с достиженията на киното през последните години бе убито до голяма степен и то от филми, оказали се сред фаворитите на критиката за 2009-та година. Например двата номинирани и награждавани филма с участието на Джордж Клуни „Майкъл Клейтън” и „Високо в небето” са толкова вяли и неносещи никакви изненади като разказ, че едва ги изгледах. Не ми е ясно и къде е великото му актьорско превъплъщение, и на двете места гледа еднакво с поглед на санбернар и толкова. Самите истории са актуални с оглед световната криза, но са скучно представени. Ако преди това не ви се е спяло, просто няма как да не се унесете, докато гледате и двете изпълнения на Клуни. Откъм операторско майсторство нищо особено, дразня се от камери, имитиращи любителски записи на ситуации или пък изтупващи ти изведнъж картина, имитираща конете при Тарковски.

„Шерлок Холмс” пък е едно огромно недоразумение. Специални ефекти, които направо убиват интересната история. Това досега не ми се беше случвало, но на моменти се молех да спрат великите изпълнения на камерата и монтажистите и да продължи разказът. Накрая си казах „Няма никой в къщи” и „Добре че намалиха дисковете, да не ме е яд, че съм изхабила един”.

Любимата Мерил Стрийп издразни дори страстния си фен, моя скъп съпруг, с изпълнението в „Джули и Джулия” и както той уместно забеляза: „Все едно гледам „Мисис Даутфайър”, само дето не е Робин Уилямс и не ми е смешно, но е жалко, защото тя има много по-голям потенциал като актриса”. За мен по-добър от двата й номинирани филма е не „Джули и Джулия”, а „Сложно е”, където много ме зарадва наградата за изпълнението на Алек Болдуин – чудесен актьор, който именно сега успя да го покаже с този самоиронизиращ се образ на застаряващ нашишкавял красавец, на който номерата вече не минават.

Другата награда, за която почти подскачах от радост, бе двойната за поддържаща роля и на ЗЛАТНИЯ ГЛОБУС, и на БАФТА – за Кристофър Уолц. Това е най-изпипаното и извратено изпълнение, което изобщо някога съм виждала, а филмът на Тарантино „Гадни копилета”, макар с издънен финал, за мен е много по-добър от почти всички номинирани и наградени останали, с изключение на „Сложно е” и „Аватар”.

Любопитно ми е какъв е образът на Джеф Бриджис в „Лудо сърце”, защото е един от любимите ми актьори и няма филм, в който да не съм го харесала.

Но като цяло – „Аватар” още повече изпъква на фона на останалите си конкуренти. Той не притежава нито едно от отрицателните им качества: скучен разказ, недозирано използване на съвременни технологии, претенциозност и прекомерно натрапване на режисьорски внушения, вялост, внушаването на подозрението, че режисьорът не е знаел как да продължи или завърши, отвеждането на зрителя до задънена улица без перспектива, преиграване, хиперреализъм на снимането и липса на интрига…

Най-хубавите моменти: залата става на крака пред вече посребрения Джеф Бриджис, Робърт де Ниро – Леонардо ди Каприо – Мартин Скорсезе, Кристофър Уолц и смущението му на досега незабелязван актьор, Колин Фърт и блестящата му „английскост” в поведението и речта, Камерън, който знае какво е постигнал и заслужил. Останалите – Сандра Бълок винаги ми е била безразлична и като актриса, и като жена, а филм за Ирак със сигурност няма да гледам, особено след като гледах пълната издънка „Дистрикт 9”, който можеше и да е студентска дипломна работа.

Ако не е станало ясно – аз съм от хората, видели какво представлява триизмерният АВАТАР и се надявам горещо, че това просто е бъдещето на киното, защото го искам такова - монолитно, целенасочено, изненадващо, изумително фантазно, красиво, даващо перспектива, откривателско и при това - човешко и говорещо за най-сериозните грешки в развитието на цивилизацията ни.
03 Март 10, 10:41    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.3882