Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« октомври 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          


Календар Картички

Глог 16:56
« Обратно
Сватба
Една приятелка се чудеше, че заклети сватбомразки като мен и нея са се забавлявали страхотно на своите сватби, които всъщност не са искали да вдигат. Но е факт. Аз се омъжих на 11-ти февруари, а на 13-ти си направихме празненството. За информация – електронната ми поща в Google остава Янева, но за обществото вече съм Колева. В първите две седмици от брачния живот държавата ми прибра (до момента) 90 лв. за документи, удостоверяващи, че аз съм си аз и за смяна на лична карта, паспорт, шофьорска книжка и медицинско за последната. Три седмици по-рано – още 25 лв. за медицинско за брак, но тъй като явно булките за разлика от младоженците се превръщат в други хора, това медицинско не важи за мен с новата фамилия, която от ЕСГРАОН са вкарали в системата и НОИ не може да ми обработи болничните от януари, защото ЕГН-то ми вече не се отнася до г-ца Янева... Общо дотук навъртях 8 часа чакане по опашки, гишета, коридори и утре продължавам. Вечер говоря на бебето в корема си и го убеждавам, че ще се появи в един прекрасен свят, който много ще му хареса.

Да се ожениш било по-лесно и приятно, отколкото очаквах. Сега разглеждам снимките, смея се и чак плача от смях и от вълнение при оня момент, когато мъжът ми идва да смени баща ми в танца на дансинга, а татко, горкичкият, не може да преглътне от притеснение. А опасенията ми, че самата аз ще се страхувам много и ще си умра от нерви около сватбата се оказаха абсолютно неверни. Предполагам заради наличието на човек до мен, с който да се чувствам така добре.

Това, че наистина направихме сватба и събрахме над 60 гости се дължи основно на татко, който след няколко опита да ме убеди да участвам в подобно масово събиране накрая заяви, че така или иначе щял да си покани всички роднини и ние поне да сме ги уважали да отидем с тях на ресторант. Беше изказване в смисъл, че и с нас, и без нас сватба ще има. Пък и без това в четвъртък вече щяхме да сме подписали в общината, така че - един ресторант в повече след почерпката с приятели можехме да посетим заради него, още повече, че ни помагат с майка непрекъснато.

И като разбрахме, че ще се озовем очи в очи с толкова хора, си казахме: ами където 30, там и още 30, поне да си поканим приятелите. Стилиян, мъжът ми, направи невъзможното - с помощта на вярната дружина успя за 4 дни да организира всичко. Беше невероятен, но той си е такъв, особено като трябва да планира нещо. Изборът на меню например стана, като покани най-способните за дегустация приятели и те пробваха предварително нещата, които се предлагаха в ресторанта. А Стилиян успя за нула време да направи с управителката порции, в които грамажът се запазва, но се комбинират две предястия и пилешко и свинско в основното ястие. С баща ми купиха и доставиха алкохол, измислихме разпределение на масите и го променихме около 8 пъти с оглед на това кой до кого може и не може да стои, кой се напива много и кой е абсолютен въздържател и т.н.

Невероятната Жасмина (http://www.jasmin-yambol.com/magazin.php?language=bg), с която вече произведеният глава на фамилията Колеви е израснал заедно, направи умопомрачителни неща за празничната атмосфера в ресторанта ("При кмета"). Тук особено ефикасно се оказа хрумването на децата да се раздадат пълнителчета със сапунена вода и да им се връчат пръчици за правене на балончета. Избрахме си песен за танца, за половин час си бях купила рокля, чанта, ръкавици - всичко ми стана в магазина въпреки коремчето като за 5-ти месец бременност, хи-хи... Което накара мъжа ми да заподозре, че само съм чакала да ми кажат, а предварително съм била подготвила всичко.

Родителите ни бяха като парализирани от паника пред предстоящото събитие и разбира се – с кръвно и изнервени, но преодоляхме всички подводни камъни по пътя към ресторанта, най-вече причудливите им опити да ни накарат да правим традиционни неща от рода на прибулване, ритане на менчета, взимане на булки, къртене на врати, джангърещи от улицата оркестри с тъпани и гайди, бели чаршафи, чупене на чаши, ритуални зали и прочие глупости. Примириха се, все пак вероятно вътрешно се съгласиха, че не сме точно в графата „младоженци”, след като сме на 36 и 42 години, нито пък аз съм мома, след като коремчето ми напира дори и под хитроумно скроената рокля. Дори в последните дни се вдъхновихме и измилихме с общи усилия и дълги обсъждания и зачерквания текст-благодарност, който оформих и разпечатах на паус, за да го свием на свитъци и да го подпъхнем със салфетки в красивите декоративни пръстенчета с булчински розички на Жасмина. Тези подаръчета гостите ни отнесоха със себе си като спомен от увенчалото се с неочакван успех дълго чакане някой от нас да се събере и заживее с някого.

Изненадите на приятелите бяха чудесни – от двойките, които играха латиноамерикански танци, през игрите, в които и най-сериозните и достолепни натури от тайфата се дегизираха като клоуни, до четириетажната торта, която Светлето от сладкарница „Ивета” бе измислила и направила за нас с вкус на истински домашен десерт...

Единственото, за което не се сетих и което ще поправя при следващото ни сватбено тържество, като решим да сключим църковен брак – безплатен съвет всички бъдещи булки е:

НОСЕТЕ СИ РЕЗЕРВНИ ОБУВКИ ЗА ТАНЦИТЕ!
13 Февруари 10, 16:56    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.5878