Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« юли 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    


Календар Картички

Глог 16:02
« Обратно
“Здрач” (Twilight), 2008
Тук искам да споделя впечатленията си от филма, а не от книгите, които не съм чела и едва ли скоро ще подхвана по ред причини, несвързани с отношение към авторката или многото приказки, изприказвани спрямо вампирската поредица. Надали увлечението по Едуард и Бела ще надмине маниашката истерия по Хари Потър и Хърмаяни Грейнджър, а и да си го кажа – книгите на Джоан Роулинг ми харесаха, поне първите две, които прочетох. Тези на Стефани Майер малко ще почакат, но и за тях ще дойде ред, зная си.

Та така, изтеглих филма от любопитство и още в началото се почувствах добре в него – бе мъглив, студен и горски, а аз обичам гъсталаците и планините, сред които попадна героинята на актрисата Кристън Стюърт.

Помните ли първите серии на „Туин Пийкс” (Twin Peaks) на Дейвид Линч и Марк Фрост? Онова напрежение, което се усещаше даже когато ви се показват просто красиви пейзажи? Камерата ги обхожда, а вие очаквате в кадър да изпадне някой труп или да изскочи поредния шантав герой, подозиран от вас в изродщина и садизъм. За нещо такова става дума и във филма „Здрач”, но допълнено успешно от едно сексуално, несподелено и все на границата да се взриви, напрежение. Може би си мислите, че е лесно да се пресъздаде подобно нещо и да се задържи като емоция във филм от началото до края. Обаче не е. И голямото постижение на двойката Робърт Патисън (Robert Pattinson) – Кристън Стюърт (Kristen Stewart) бе точното, ясно и вероятно зададено от режисьорката Кетрин Хардуик (Catherine Hardwicke) поддържане на това напрежение. Имаше няколко несполучливи, твърде сладникави момента, като този с летенето на Бела и вампира Едуард или онзи с лежането на моравата, когато той е разкрил „несмъртността” си и колко жадува кръвта на точно това момиче. Но пък имаше и много стилистично издържани сцени, добри ефекти, особено при шофирането, оригинални интериори, прически и костюми, добър баланс при вмъкване на кадри с филтър, от който цветни остават само устните и очите на героите... Интересно ми бе да гледам, и историята ме държа – пък и нищо не знаех за нея преди да пусна филма.

Вампирът Едуард Кълън и момичето Бела Суон са вече легенда, аз искам да гледам следващия филм и знам, че магията ме е хванала, а даже не ми пука кой ще е ухапан и изяден, кой ще се опитва да „цивилизова” своята хищна природа и да не пие кръв, а да я кара по вегетариански, дали девойката и младежът ще имат поколение... Просто ми се гледа без нужда да анализирам – да изживея едно мрачно приключение с очите си, това ми се прави.

За да е всичко ясно – филмът много ми хареса.
13 Юли 09, 16:02    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.2491