Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« юли 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    


Календар Картички

Глог 19:21
« Обратно
Стари филми, ама лачени
Ако не сте гледали филма "Календарни момичета" (Calendar Girls, 2003 г.), горещо ви го препоръчвам. Макар че да препоръчваш нещо горещо в жегите не е най-подходящият начин за убеждаване. За мен времето пред монитора бе оползотворено на 100 %. Едва тук, след много опити да я възприема като добра актриса, открих очарованието на Хелън Мирън. А се сещам от воле за 3 филма, в които не мога да я трая. И за пореден път си казах - ех, каква огромна разлика има между английското и американското кино.

Спомняте ли си „Да умреш млад”? Холивудски филм – болният от левкемия трябва да ви накара да ревете и страдате с него, за придружител му слагат не кого да е, а примата сред красавиците по онова време - Джулия Робъртс. В американската продукция да научите, че някой е болен, става почти по един и същ начин: прилошава му, желателно в романтичен момент с любимата. Как се случва това в английски филм, в „Календарни момичета”? Съпругът на Ани (Джули Уолтърс) я чака, пътните му чанти са стегнати, виждате ги до краката му в антрето. Тя влиза. Пита го "Нали не ме напускаш?", а той отговаря "Не, не още" и я сгушва в прегръдка. Изобщо не разбирате за какво става дума. В следващия момент Ани стои в чакалнята на болницата и чак тогава, виждайки разтревожено-забързаната към приятелката си Крис (Хелън Мирън), всичко ви става ясно като на длан.

В един американски филм просто се разказва история на заболяването, докато в английския левкемията на възрастния съпруг (Джон Алдъртън) е отправна точка, повод да се покаже как и в най-затънтеното и смотано място група отегчени и затънали в сивотата на ежедневието домакини променят своите, на градчето и на стотици хора съдби.

Не съм сигурна, че жанрът на "Календарни момичета" е романтична комедия, твърде често се смях, но именно на нестандартния поглед към почти всеки детайл от страна на режисьора и оператора (Ашли Роу) и твърде много скърбих, докато се усмихвах. От актьорите най-запомнящ се за мен бе вторият мъжки образ – този на художник-фотографа Лоурънс, комуто се падна честта да снима голи 12 застаряващи жени, решили да покажат, че красотата няма възраст и да съберат от продажбите на своя календар пари за купуване на нов диван в болничната стая за роднини на раково болните. Да вметна – накрая събраха пари да се построи ново крило на болницата. А Лоурънс страшно бързо преодоля срама си от голотата на своите криентки. В името на изкуството и репутацията си на фотограф-художник. Човекът направи предварителни скици за всеки месец, какви ще са позите, интериорът, ситуациите. След като постигна споразумение да подреди композицията, а дамите да застават зад нея, една да натиска копчето и да снима, Лоурънс бе прогонен навън. И така, композицията е два пудинга с черешки пред гърдите на първата дама, изтеглила чоп да бъде разголена пред обектива. Лоурънс подслушва зад вратата. И чува, че йоркширските госпожи не са доволни, че пудингите са твърде близо един до друг, а гърдите – по-раздалечени. „Не разваляйте композицията” – крещи той зад вратата. Те вътре обсъждат да поразместят. Той не издържа, втурва се и снима, грабва апарата с триножника и бяга сред писъци и смях. Повече няма да разказвам - но ще пропуснете много, ако не видите тоя киношедьовър.
14 Юни 09, 19:21    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.081