Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« юли 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    


Календар Картички

Глог 20:01
« Обратно
"Джонатан Стрейндж и мистър Ноурел"
Този роман ми харесва повече от предишния, много повече. Развивам незавидна последователност в бавното четене. В случая зная, че романът е незавършен или по-точно – с продължение, но чудно защо ли не се дразня?! Да, приятели, които знаете колко не мога да свикна с поредиците с отворен финал – Сузана Кларк и нейните „Джонатан Стрейндж и мистър Ноурел” са моето Ватерлоо, предавам се пред поразителния талант на дамата да разказва увлекателно и до следващата книга с маркер СЛЕДВА няма да мрънкам, че това е безобразие и се чувствам подведена.

Нищо не зная нито за авторката, нито за романа, което е повод да потърся из нета. Намирам възхитени или просто положителни отзиви от хора, чиито литературен вкус уважавам – Калин Ненов, Владо Полеганов, Kopo, Alvin ... Попаднах и на хора, за които не знаех, но които ми бе страшно интересно да прочета – ето тук едно чудесно изложение за романа:
http://marsian.wordpress.com/2007/06/01/jonathan-strange-mr-norell/

Какво още научих:

2004 г. – появява се дебютният роман на Сузана Кларк „Джонатан Стрейндж и мистър Ноурел”. Доколко е привлякъл вниманието на читатели и критика можем да съдим от това, че е номиниран за Man Booker Prize , Whitbread First Novel Award, Guardian First Book Award и печели Time's Best Novel .

2005 г. - „Джонатан Стрейндж и мистър Ноурел” е номиниран за British Book Awards - Literary Fiction Award. Печели Hugo Award for Best Novel, World Fantasy Award for Best Novel, Locus Award for Best First Novel, Mythopoeic Award for Adult Literature, British Book Awards - Newcomer.

Преди години помолих колегите да ми купят „Джонатан Стрейндж и мистър Ноурел” за рождения ден и преди месец стигнах до нея – голяма, масивна, с тъмна загадъчна корица... Сега разбирам колко хубаво е да имаш такива колеги, които те питат какво искаш и дори ти го купуват.

Отначало се почувствах все едно зачетох „Клуба Пикуик” на Чарлз Дикенс – сбирка на общество от джентълмени, които са посветили живота си на английската магия. Общото между тях е не само че са всецяло отдадени на това изкуство, но и че никой не го практикува. Щипката Удхаус в добавка вероятно се дължи на някаква вродена способност на англичаните да създават смешни лафове от въздуха. Забавно, остроумно, ненатоварващо, но не лековато. Шеги, в които има толкова много истина, от оная, дето иначе си я спестяваме взаимно.

Както при любимия ми Милорад Павич бележките под линия звучат напълно достоверно, най-вече поради намесените исторически личности – Наполеон например. От писателката е невъобразимо големият обем на бележките под линия – понякога по цели страници, което вече пародира нагло самото естество на въпросните бележки под линия. Пародирането в този роман засяга не само тях, но и английските клубове, и научния живот, и съдбоносното пиене на чай в съчетание с преглед на вестниците и списанията, и отношенията между съпрузите във висшето общество, и расовата търпимост, и прословутата дискретност на доброто възпитание, и колко лесно тя може да премине в недискретност... Не можете да си представите колко богато въображение проявява Сузана Кларк.

Вероятно цяла студия може да се напише и относно приликата в заглавията между „Джонатан Стрейндж и мистър Ноурел” на Сузана Кларк и „Доктор Джекил и мистър Хайд” на Робърт Луи Стивънсън (Всъщност цялото заглавие на повестта е „Странният случай на Доктор Джекил и мистър Хайд”, но по-популярна става с втората част на заглавието си.). Определено търсен е ефектът на близкото звучене и съответствието в разположението на имената – на първо място добрите Джекил и Стрейндж, на второ – лошите Ноурел и Хайд. Сузана Кларк просто ви вади с памук душата като разкрива как постепенно в положителния образ се проявяват черти на отрицателния и как – обратно – положителният влияе на отрицателния герой и проблясъците на човещина го хвърлят в смущение от самия себе си.

Но най-изгаврящата пародия е със самия жанр на фентъзито и с напъните на авторите му да подражават на Толкин в създаването на претенциозни героични епоси. Едни от най-смешните моменти за мен бяха, когато съвсем сериозно се представя разположението на войските и главнокомандващият херцог Уелингтън иска от магьосника на щат да премести мост или град, защото му пречат. Което и бива направено от пресимпатичния и талантлив Джонатан Стрейндж, но след възражението му, че това е невъзможно и отговорът на военния гений – че непрекъснато иска от подчинените си да правят невъзможни неща и досега това не е било пречка за никого.

Сузана Кларк притежава рядкото умение да подхвърли фраза и някаква много ярка черта от характера на героите ù да се оформи пред очите ви. Оправи ми настроението и продължава да го прави, когато се развали:

1. С изречения от рода на това, че дамата, по която изгарял младият магьосник Джонатан Стрейндж създавала впечатление, че се е влюбила в него само за да има с кого да се кара;

2. С фината игра между реални събития и измишльотини, ама толкова опашати, че ви става смешно от самия факт на кефещото се написване, още повече ако разказвачът твърди, че това го има на тази и тази страница в официалната биография на единия герой и се посочва издателството и годината на авторитетния труд.

С още много неща, за които ви предлагам да проверите ще ви доставят ли удоволствие както на мен. Приятно четене! Дано да сте ми разбрали нещо, защото все още си припомням какво беше да пишеш, че бях позабравила.
07 Май 09, 20:01    Коментари (2)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.2429