Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« ноември 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30            


Календар Картички

Глог 17:47
« Обратно
БОГЪТ НА ДРЕБНИТЕ НЕЩА
Започнах да чета мечтаната и дългоочаквана книга на Арундхати Рой (в това второ българско издание с нов превод на Леда Милева името на авторката е Арундати) – "БОГЪТ НА ДРЕБНИТЕ НЕЩА". И още на първата страница ме обзе онова забравено чувство: ИСКАМ ДА ПОДЧЕРТАВАМ.

Искам да подчертавам, за да запомня, да присвоя, приобщя, да вкарам неизличимо в себе си думите, буквите, всъщност звуците и мелодията на написаното, малките истории, така различни от всичко в моя свят, немислими да се случат тук, където въпросът дали е желе или конфитюр банановото сладко просто не може да съществува.

Не посягам към молив, маркер, химикал, признавам обаче – правила съм го. За "Английския пациент", но това е съвсем друга, споделена история на четене (и любене). В останалите, несподелени случаи на странния си мерак, не съм драскала по книгите, извикали го да се надигне в мен, а те, интересно, са били все от индийски автори, с едно изключение – "Последният еднорог" на Питър Бийгъл – тогава преписах любимите си места и ги пуснах тук, в ГЛОГ.бг. Просто така се е случвало? Едва ли. Чета твърде разнородна литература, макар напоследък за година и нещо да нямах време изобщо за четене.

Възхищението ми към младите писатели с индийски произход се дължи по-скоро на достойнствата на произведенията им, изящно музикални, откачено оригинални, изумително находчиви в сравненията и метафорите. И в същото време, лишени от самоцелност, техните пируети със словото и въображението са напълно ясни, достъпни, пораждащи се органически от почвата на разказването им. Не елитарни, в никакъв случай. А човешки, където и да са родени и отраснали човеците. В тях има артистизъм и маниерност, но те не дразнят, защото са снабдени със самоирония и някаква детска непринуденост. Така че да изглеждат естествени - каквито са.

Обещавам, че тук ще пусна откъси, от които да си проличи за какво говоря. Сега ще намеря време, ще видите.

А ако нямате търпение – купете си тази книга на "Жанет – 45", които се решиха да я издадат за моя радост – питах и търсих близо 5 години, но предишното издание на "Хемус" от 2001 г. отдавна бе изчерпано. Надявам се и с това да се случи същото, за да стигне до повече хора "Богът на дребните неща".
19 Март 09, 17:47    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0982