Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« февруари 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29  


Календар Картички

Глог 12:26
« Обратно
"Бленуващите кристали" на Теодор Стърджън
По празниците успях да прочета цяла книга, от началото, та до края! И заслугата за това си беше в книгата, а не толкова, че най-накрая имах време и сили да стигна до нея в петте почивни дни, които имах.

Очаквах я, дори много, бях слушала за нея, бях опитала да превеждам началото, изпратено от Калин Ненов и преводачите от фондация "Човешката библиотека", и това колкото ме изпотяваше, толкова ме и забавляваше – защото не владея никак добре английски език и все се опитвам да го овладея поне малко повече; защото нищо не знаех, когато получих първите редакции – нито за автора, нито от разказ ли е този текст, от роман ли, но какво значение имаше. Започваше по следния начин:

"Хванаха хлапето да върши нещо отвратително под пейките на гимназиалния стадион; и от училище го пратиха да си върви вкъщи. Тогава беше на осем. Вършеше го от години." и пр. цялата първа глава.

И казах, че е много силно начало и си струва да се появи тая книга на български. Така дадох своя глас в решението за превода и издаването на втората чуждоезична книга на "Човешката библиотека" (след "Последният еднорог" на Питър Бийгъл).
А после се премятах пред синкопираната проза, илюстрираща навика на втория баща на Хортън Блуит да бие и тормози по какъвто се сетите начин осиновения си син, и разбрах, че момченцето всъщност е яло мравки. Хукнах с него в нощта, искайки да стисна премазаната си китка с три почти откъснати пръста, от които капе кръв, и да вия от болка и мъка – не само и толкова за себе си, колкото за любимата бебешка играчка, на която гаднярът Арманд Блуит също е посегнал. Стават такива обърквания, когато човек се вживее в прочетеното.
"Но Арманд Блуит скъта една мисъл в ъгълчето на ума си: да се пази, оттук нататък, от всички младежи с три липсващи пръста на лявата ръка."

Едно многообещаващо криминално начало. Престъпление, което ще очаква отмъщение/наказание. Обаче...

Сюжетът извива в съвсем различна посока. И почти веднага разбирате, че кримка няма да има. Мъничкият обем, както и онова, което се случва на героя, наистина могат да създадат проблем в определянето на подобна проза. Някой може да си помисли, че чете повест, но за мен това си е роман. Освен образа на Хорти, тук са разгърнати и психологически обосновани и съживени още множество персонажи, които се запомнят като ярки характери. Има няколко преплетени линии, напълно изведени, заплетени и разплетени – тези за съдбите на Хорти, Зийна, Арманд, Кей, човекоядеца, всички те взаимодействат и придвижват действието към един, общо взето очакван и предизвестен финал. Което достопява очакването ви за криминална интрига – защото знаете какво ще стане. Но не знаете как.

А отмъщението го има, извършено е и постигнато, но по неочакван начин – чрез осмиването и психическото смазване на "лошия", тип ала-Хитър-Петър, и впоследствие – чрез неочакваното му, случайно убиване и едновременно разкриване, че е бил един от вторичните ефекти, раждани и моделирани от сънищата на странни кристали.

Развръзката на книгата носи такава бъркотия, че направо ви иде да я захвърлите малко преди финала. Тъкмо сте се вживели, че справедливостта ще възтържествува (и в тоя приказно-митологичен дух главният герой се оказва в състояние да възкресява мъртвите), когато сте разбрали, че един от двамата гадняри всъщност е част от неясно колко голямо общество хора, създадени не от човеци и тяхната обич, а от обичта и съвместните блянове/сънища на някакви си загадъчни полускъпоценни камъни, кристали де. А всичко, що се е пръкнало от тях, е с частични дефекти. Зийна и другите експериментални създания са с прекрасни характери, но или са джуджета, или с крокодилска кожа, все такиви хубостии, този пък Арманд е безсърдечно меркантилно копеле, макар и с нормален външен вид... Само Хорти, който е успял да запази своите "родители" – кристалите, служещи за очи на играчката му Джънки – обладава месианско съвършенство – и на духа, и на външността (защото може да я променя по своя воля както пожелае, включително и да се превръща от мъж в жена и обратно, или да накара отрязаните си пръсти да поникнат наново).

Така че онези, които смятат, че книгата я избива на приказка за големи, ще са прави. Най-елементарно погледнато – половината герои са джуджета, макар и не от оная горска миньорска пасмина, представата за която Толкин донасади неизкоренимо в главите ни. Но приказката е фантастична, с части, които са наукообразни и обосноваващи чудесата, случващи се по страниците ù. И не е научна фантастика – сервират ви се достатъчно чудеса, за които всъщност няма обяснение, като акта на възкресението да речем. Героите са тип "черно-бели", което мен лично ме изнерви не един път. Както в приказките и тук има ред морални внушения, които пряко можете да изведете от действието, пък и поуките са ви почти сервирани на тепсия – злото не остава ненаказано, любовта тържествува, добрите побеждават и оцеляват, насила хубост не става, и това, че чудесата са съществували и ще съществуват редом с нас винаги, въпросът е да ги забелязваме, приемаме и пазим в тяхната уникалност, а не да се мъчим да ги променим според собствения си аршин и представи за красота. В книгата обаче е вкарана и солидна доза материал за размисъл, както и интересни философски наблюдения, а тях в приказките няма как да ги откриете. Може доста да си прехвърляте в главите въпросите за любовта и нейните деца - какви са родените от близостта и какви - от отдалечеността, как насилието дава желаните резултати, но те никога не са очакваните и пр. подобни неща.

"Бленуващите кристали" си има и любовна интрига – обаче и там нещата не вървят в традиционното русло. Нито триъгълникът е триъгълник (Хорти – Кей – Зийна), нито квадратът – квадрат (Хорти – Кей – Зийна – шефът на панаирния цирк на уродите). Ама това няма да ви го разказвам, прочетете си и ще видите кой кого.

Чете се лесно и бързо, възстановява разклатени вери, дава повод да се повгледате по-внимателно в себе си и другите, подтиква към повече търпимост спрямо грозните телом и по-малко търпимост към грозните духом.
12 Януари 09, 12:26    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1446