Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« септември 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30        


Календар Картички

Глог 10:20
« Обратно
Красивите места – КАНДАФЕРИ
Сред красивите места, където съм била, се нареди още едно, което мога да споделя с вас. Това е почивен комплекс от две къщи с общото име "Кандафери", които се намират в Еленския балкан, почти в центъра на с. Мийковци. Доколкото разбрах, уредбата и адаптирането към претенциите на един съвременен турист, но при запазване на старата архитектура и дух на балканската къща, са дело на сина на собствениците – това е била дипломната му работа като архитект от Великотърновския университет. Всичко е измислил и изработил с помощта на колегите си, но резултатът си струва да се види. Във вътрешния двор освен традиционните цветни градини има кът със реставрирани каруца и селскостопански вили, копрали, дикани и прочие неща, за чието предназначение мога само да гадая.

Но много по-впечатляваща е формата на масите, столовете и пейките в няколкото къта за отдих на открито. Някои от тях са с изящно извити облегалки, други – с висока задна част и странични подлакътници – напомнят царски тронове и обгръщат топло и осезаемо тялото, давайки му и нужната свобода на движение. При повечето от тях се следва естествената, лека или изявена, асиметрия на дървесните стволове, от които са изработени и се създава впечатление, че човешката ръка е коригирала съвсем малко чудото, което природата е създала. Струва си да изпитате уюта на подобни кресла и градински пейки – за мен бе уникално изживяване да се разположа в мебелите на едната къща за гости "Кандафери" рано-рано сутринта, малко след 7 часа, в топлото (!) планинско утро и с изненада да усетя, че дървесината не е влажна и е някак уханно мека и същевременно твърда. Моравата бе окосена, цветята разцъфнали, а едно шишкаво пъстро птиче (според мен – синигер) използва момента, в който отидох да снимам чановете, огнището и камината при барчето малко по-встрани, и се зарови в торбичката да опита от сандвича ми. Почетох книга под звука на възбуденото му чуруликане. Да уточня – отново съм на Джералд Даръл, моят любим зоолог и писател. Вероятно птичето се опитваше да привлече в ранното утро още фенове на сандвичите с домат и сирене, но се отзова само партньорката му, охранена като него, между другото. Опитът ми да ги снимам как кълват трохи се оказа неуспешен – прелетяха като изтребители, забърсвайки каквото успеят с човките и надсмивайки се над рефлексите ми. Това ме развесели и зареди с достатъчно желание да се впусна на разходка по планинските пътеки, които почват на пет метра от къщата.

За красотата на планината в околностите на Елена е излишно да ви говоря, това трябва просто да се види и усети. Както и въздухът – ако можете, дайте шанс на дробовете си да премине през тях свежото ухание на борови иглички и чистота. Що се отнася до обзавеждането – има устроени механи и в двете къщи, телевизия, DVD, много удобни легла с чудесни завивки, парно и във всяка стая – санитарен възел с бойлер и вряла вода, оооо – блаженството на горещия душ... Чистотата е изключителна. Хавлиите – снежнобели. Автоматите за течен сапун и салфетки – заредени до горе с качествени продукти. Жените, които живеят почти непрекъснато тук, опекоха в пещта на двора агнето, приготвиха салати, бяха мили и любезни, сутринта станаха и ми направиха кафе – изобщо, и обслужването си го бива.

Забравих да кажа как попаднах там – за пръв път отивам с колеги някъде през уикенда и компанията се оказа страхотна, а и директорът на завода г-н Бауер подпомогна начинанието – отпусна 4 служебни коли и средства за част от тийм-билдинга. Съпругата му, винаги усмихната и мила руса жена, ни бе пратила специални подаръци с отлични вкусови и питейни качества. Идеята бе на един от началниците на отдели, както и изборът на мястото – къщите му бяха препоръчани от доволни гости, прекарали чудесно в тях. Както виждате – и моите спомени са изцяло в светлия спектър, а купонът вечерта продължи до късно и преля изумително леко от масата към дансинга и песните. Най-готиното беше, че нямаше нито един пиян колега, никаква чалга, а само яки стари парчета и български поп и рок, като не забравихме да понаучим и едно-две хора, както и един колективен танц от славните години на диското.

Елена е само на 13 км. Разходихме се и в този градец, за жалост запазил твърде малко от старинната си част. Най-грандиозното в него, а и в повечето махали наоколо, за мен поне – това са зашеметяващите църкви. Градени са в такива размери и с такива каменни блокове, че напомнят катедрали. Дори в селца с по 50 къщи в тази част на Стара планина може да попаднете на къщи, изградени по западноевропейски образец и храмове, съчетаващи източното и западното в обемите и архитектурата си. И преди съм била по този край и съм изпадала в стъписан захлас пред феномена да видя сред дълбоките гори малки населени места с големи строителни образци, напомнящи центъра на Пловдив или катедралния храм на Варна. В Елена има две изключително красиви православни църкви, а в с. Мийковци храмът е срещу къщата, в която се настанихме и съвсем малко им отстъпваше с вида си на типична византийска базилика.

Между другото питах колко излиза човек да наеме само отделна стая и жените ми казаха, че около 18 лв. на човек. Което за условията, предлагани тук, е много изгодно за почиващите. На нас ни излезе дори по-малко, защото бяхме 16 човека и заехме всички стаи в двете къщи.

Навярно през зимата тук е още по-красиво, кой знае – аз никога не съм ходила на планина през зимата. Като казах това на колегите, всички възкликнаха: "Значи трябва да отидем". Имало съвсем наблизо ски-писта и следователно – още неизпитвани неща, които ни очакват.
03 Септември 08, 10:20    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0848