Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« февруари 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29  


Календар Картички

Глог 09:59
« Обратно
Видях СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
Успях! Видях още една от природните чудесии на България - СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА! За най-запалените - да го направите биха ви стигнали и два дни, един уикенд време, но трябва да имате къде да спите, а местата в хижите, които са най-близо до езерата, за август са резервирани от средата на юли. Но пробвайте - може да ви излезе късметът и някой да си е отменил резервацията. Аз само ще кажа - струва си. Удоволствието да се изкачите и после спуснете по тази сурова планина, сред чиито каменисти върхове още има запазени преспи сняг и цялата земя е осеяна с малки, невиждани разноцветни цветя, трябва да се изживее. Аз не съм планинарка, нито съм физически здрава и издръжлива, но макар на опашката на събраната ни на случаен принцип групичка, бавно и с много почивки, стигнах не само до езерата, но и до хижа "Иван Вазов" и Отовишкия връх, а той, божке, бил висок 2696 метра. Въздух имаше достатъчно, бе чист, прохладен, по склоновете пробягваха облаци и сенките им летяха като прозрачни сумрачно-димни дракони, аз се задъхвах, потях, съхнех, чудех се как сред мъховете и треволяците на такава височина, сред каменяците може да има толкова богат живот и толкова цветове, разтворени щастливо към небесата. Планината миришеше на билки, около хижата бе пълно с нацъфтяла мащерка и жълт кантарион, който при входа на природния парк, доста по-надолу, още се канеше да цъфти. Видях едната и другата Рила. Привидно суровата, която ни посрещна с температура 4 градуса, паднали до 0 вечерта, а на другия ден - със слънце и топлина до 29 градуса, онази с нестопените преспи, синьозелените езера сред скалистите склонове, Рила на упорито проправяните и отъпквани пътечки от връх до връх, и другата - с гъстите борови гори, водопада Скакавица, пищната зеленина, сенките, папратите, земята, насечена от огромни коренища и постлана с кафеникави борови иглички, ухаещи още на смола, сълзяща в улеите по кората на дърветата. Разбира се, ще опиша всичко, пак тук, както ви разказах за Родопите, защото си беше прекрасно приключение.
31 Юли 08, 09:59    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1199