Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« септември 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30        


Календар Картички

Глог 11:39
« Обратно
Духова музика - няма грешка!
Снимка: ЖЕКО ЖЕКОВ

- Хайде да ходим в парка!

Часът е седем, тъкмо сме свършили работата за деня, но подобно предложение от колежката ме изненадва, макар да знам, че са започнали празниците на града.

- И к`во ще правим там? – питам все пак.

- Ще пием бира!

- ?!!! – Не помня да съм давала повод за причисляването ми към почитателите на светлото пиво, макар че имах един период, в който през зимата понякога си поръчвах тъмно.

– Има бирен фест и ще свири духова музика! – Колежката май очаква да й кажа, че е напълно изфирясала. Не го казвам.

Тази идея изглежда достатъчно абсурдна, за да я прегърна веднага. Пет минути по-късно вече пътуваме с такси към градската градина.

От моста чуваме духовата музика. Подобни звуци не бяха стигали до слуха ми много отдавна, защото оркестърът беше съкратен преди няколко години и едва миналата общината отново реши да спонсорира съществуването му. Паркът е пълен с хора. Изглеждат усмихнати и наистина в празнично настроение. Някои носят бирички в пластмасови чаши, други – цели бутилки "Болярка". А, супер, аз и без това само такава харесвам, защото е лека и не ми горчи. Маги ми обяснява, че щели да свирят няколко духови музики от различни общини – организаторите ги поканили за отбелязване Деня на Ямбол. Въпросният ДЕН е на 16 юни, винаги на църковния празник Свети Дух, но тази година програмата почва две седмици преди него и свършва седмица по-късно. Аз вече закачих част от културните изяви с отзоваването ми на поканата за театър – отидох на премиера, а се оказа и че се откриват театралните празници на името на "Невена Коканова". Сега пък се озовах на концерт на духови оркестри. Имаше много хора, старият розариум бе пригоден за сцена, първо слушах военна духова музика от Стара Загора, после оркестър от Севлиево и накрая – Берковската духова музика. Бях пропуснала началото, но пък преди нас в парка бяха отишли доста познати и приятели.

Не мога да обясня магията на подобни сборища, но има ли духова музика, дори да свири тъпи парчета или чалга, настроението и хората започват да подскачат. В случая много от зрителите си танцуваха, докато гледаха изпълнителите. Най-много ми харесаха джазираните парчета, фокстротите ставаха за танцуване, дори си припявахме някои от песните на Джеймс Браун. Най-активни на дансинга бяха бабите и децата, последните се джаскаха в изнемога пред музикантите, току зад колоните, защото мястото пред усилвателите бе заето от развихрена бабичка, явно с изпушил напълно слух, за да я смущава силата на звука. Тук бе и Жулиета, сестрата на покойния вече луд на града Гошо Центъра, облечена с чорапи и елече над шарена рокля, доста добре играеща с децата сред тревата и очевидно щастлива, както и повечето присъстващи. Извадих един останал ми сандвич и заръбах, защото от пет-шест глътки бира ми се замая главата. Насядахме с колежките по вестници (в чантите ни все се намират по един-два броя), появиха се познати фотографи, главният редактор пробва колелото на единия и се справи доста добре, само дето се оплака, че някакъв се блъснал в него. Дойде и нашата бивша колежка Севда, която сега е организатор и пресаташе в общината, с нея бяха мъжът и детето ù, както и децата на други приятели, използвали момента да се повеселят с бира в ръка и да виждат наблизо играещите хлапета. Скара нямаше, но другата година и това ще стане. Важното е, че идеята си я биваше и се получи.

Към девет си тръгнах, оставяйки разредилата се публика да играе някакви сложни северняшки хора. Беше хубаво, топло, комарено, танцувално и музикално, беше празнично и ободряващо. Винаги импровизираните купони ми се получават незабравими.
12 Юни 08, 11:39    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1345