Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« февруари 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29  


Календар Картички

Глог 12:51
« Обратно
ВЕЛИКДЕН
Честито Възкресение Христово на всички, които обичат и имат място в сърцето си за най-великия празник на официалната за нашата държава религия, помогнала на нацията ни да оцелее през стотици векове и премеждия!

За втори път отбелязвам тия почивни дни с някакво пътешествие и отново е свързано с приятелката Сони и детето й Ванко - много са добри в навиването, ама и аз все по-лесно откликвам, като знам, че сме дружина с опит в подобни начинания.

Този път идеята бе: КАКВО ЩЕ КАЖЕШ ДА ОТИДЕМ ДО ТРЯВНА?

- Че защо не - не сме ходили там, на снимките изглежда красиво място!

Ще ви кажа, че на живо е много по-красиво. Въпреки мрачното и почти студено време, въпреки спиращия и започващ дъждец, Трявна е балкански градец с чудесно запазена стара архитектура, с реставрирани и актуализирани съобразно претенциите за комфорт на съвременните хора къщи и механи...

Музеите предлагат наистина уникални образци - не само на иконописта, дърворезбата и етнобита. За мен наистина впечатляващи и възхитителни бяха експозицията на стари часовници и пишещи машини и тази на братята Казакови - Димитър Казаков - Нерон и брат му Никола Казаков. Винаги съм обичала да посещавам галерии - а в Трявна има доста - но експозицията, дарена на музея до Часовниковата кула в центъра просто изпълва с багри и причудливи, но хармонични форми, сетивата ви. Маслена, пастелна и акварелна живопис, пластики, рисунки върху платно, картон, теракота, фаянс - и братя Казакови със сигурност ще оставят незабравими образи и резерв от красота в душите ви. Творбите са близо 500 - една внушителна бройка, а това е само малка част от съкровищата, които са експонирани в стариннните къщи на Трявна.

Спомних си и единственото нещо, останало от детсткото ми посещение в Трявна - двете слънца в Даскаловата къща.

Поговорих малко с един от майсторите на занаятчийската уличка - за тъжното опустяване на родното му място, за невъзможността на младите да разчитат само на туристическата слава на градчето си, за да имат сигурно препитание, за закритите два военнопромишлени комплекса, благодарение на които районът е бил процъфтяващ. Разказах му как е в моя край, че от всички чужденци, които направиха заводи, само австрийците се показаха наистина загрижени за работниците си и не се договориха като останалите да дават ниски заплати, а покачват надниците, плащат редовно извънредни, осигуряват на хората си и облекло, и почивка, и зали за спортуване, и премии, когато плановете се изпълняват и преизпълняват... Отнасят се с хората като с равнопоставени работници, които осигуряват печалбата им, защото са доволни на работните си места, а не като към евтина робска ръка. Малко помечтаваме, но тъжно, и българските работодатели да дораснат до това мислене.

На самия Великден излязохме сутринта и се върнахме вечерта. Посетихме Царевец, Арбанаси, Дряновския манастир и пещерата БАЧО КИРО. Бяхме мокри, доволни и уморени, но ни чакаше нещо непредвидено - оказа се, че в десетките ресторанти и механи на Трявна всички места са резервирани предварително. Обикаляхме повече от час и накрая ни дойде спасителната идея да отидем до пицарията, която съзрях при едно от мотанията предния ден, така че се запасихме с пици за квартирата и си устроихме минипреяждане там. Съветът ми е - ако отивате в Трявна и искате да сте сигурни, че ще се навечеряте нормално - направете си резервации от обяд. Иначе - готвят невъобразимо вкусно тия балканджии. Ако знаете в една механа в Арбанаси какъв уют и гощавки бяха. Казваше се "Арбанашки хан", стопаните бяха сърдечни, весели и гостоприемни, навън валеше, а вътре гореше огън и парното бе нагряло плочите по земята, потъвахме в кожите по миндерлъците... Направо се размазахме от щастие, особено Ванко.

Прекарахме си чудесно и сега се чувствам заредена с красота, зелени гори и очите ми са е-е-е-ей такива от природните прелести на България.

Още не сме решили къде ще ходим през лятото, но пак ще е ударна обикалка. Много вероятно - на крепости в Северна България.
30 Април 08, 12:51    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1262