Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« февруари 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29  


Календар Картички

Глог 11:46
« Обратно
Кървав диамант, 2006
Едва ли е необходимо да ви убеждавам, че е много важно в какво настроение сте, когато сядате да гледате филм и колко това влияе на възприятието ви. Аз имах късмета да си взема "Кървав диамант" (реж. Едуард Зуик) в достатъчно подходящ емоционален момент, за да не го зарежа заради кървавите сцени и бруталността и да оценя доколко всъщност точно балансирано е показването им. Тъкмо преди да реша, че пръските и плясъкът от пронизващи плът куршуми са като за долнопробен екшън, а не за драма, номинирана за 5 награди "Оскар" (вкл. за главна мъжка роля на Леонардо ди Каприо и за поддържаща мъжка роля на Джимон Хансу), усетих, че искам да го гледам тоя филм, до края, че това е художествено платно, зад което грее ярък прожектор и осветяването на непознатата за мен истина е много ценно и необходимо, за мен.

Две неща ми станаха безпределно ясни:
1. Леонардо ди Каприо никога няма да заприлича на мъж.
2. Леонардо ди Каприо няма нито една слаба роля, въпреки че никога няма да заприлича на мъж.

С недовъзмъжалия си вид и въпреки него този актьор направи образ на обучен в армията безжалостен убиец и контрабандист на диаманти. Е, вярно, през целия филм имаше време да се поправи, което и стори под въздействието на негъра Соломон Ванди, с когото търсеха заровения розов диамант с размери на птиче яйце, докато не разбраха, че търсят и най-ценното за Соломон (когото всички знаят като Рибаря – айде тук да не се впускам в паралели с евангелските герои и символи, прочетете си тук: http://www.ctrl-z.org/zankov/video_installations/75_wishes/fish.htm - ако искате де) – неговия син Диа. Соломон действително е Спасителят в този филм – той спасява не само душата на героя на ди Каприо – авантюристът Дани Арчър, но и душата на собственото си момче, което е отвлечено от републиканския освободителен фронт (РОФ), обработвано с наркотици, психологическо промиване на мозъка и военно обучение от собствените си сънародници и превърнато в надрусан зомбиран изверг, който стреля на месо без изобщо да мисли. На финала Рибаря тръгва и по благотворителните форуми да спасява континента, разказвайки собствената си история.

А тя започва от момента, в който селото му е сравнено със земята от други негри, претендиращи, че ще донесат свободата, изпозастрелващи де когото уцелят. Семейството на Соломон оцелява, но е "сортирано" подобно стотици и хиляди други семейства – силният баща е пратен в контролираните от военните изверги мини за диаманти, жената и дъщерите – в лагер, а 8-годишният син Диа заедно с много други малчугани – във войската на бъдеща свободна Африка. Момчето, което изпълни ролята на сина на Ванди, бе изключително. Казва се Kagiso Kuypers и едва ли някога ще забравя детското му лице с първия потрес, когато завързват очите му, пъхат в ръцете му автомат, избутват някакъв нещастник и натискат спусъка вместо него, а стената се оплисква с кръв. Това е един от многото чудовищни методи, превръщаши добрите момчета в безмозъчни убийци. Мишените, по които се учат да стрелят, са живи хора или обесени с главата надолу олюляващи се трупове, на тоя континент човешкият живот не струва нищо. Невръстните хлапета от сутрин до вечер слушат военни команди и надънен до дупка рап, пият и биват инжектирани с наркотици, за да забравят кои са. За мен най-ценните части на филма бяха именно тези, които разказват за детските армии – "Кървав диамант" завършва между другото с надпис, че в момента в Африка се сражават в локалните войни над 200 000 деца войници, според ООН те са 300 000. Не че не съм гледала и преди критични филми за тоя континент – "Вечният градинар" е един от най-добрите и любими за мен и също показва отблизо неудобните истини за това в какво белите са превърнали Африка и африканците. Казват, че тук била най-красивата природа на света. Навярно – във филма изобилстват прекрасните природни гледки, но обикновено сочните джунгли изведнъж се превръщат в пушечни гнезда и от тях изскачат помитащи всичко с откоси подивели военни. Африка не е раят, макар че би могла да бъде. Африка е адът. Дани Арчър и Соломон Ванди го прекосяват, за да стигнат до мястото, където Рибаря е заровил, докато е бягал от мината, диаманта с цвят на размита във вода кръв.

Ще ми се поне веднъж Леонардо ди Каприо да изиграе истински отрицателен герой, злодей до края, както го направи Антъни Хопкинс, превъплъщавайки се в Ханибал Лектър. Защото в "Кървав диамант", отново подчертавам – въпреки сладникавата си физиономия, той имаше моменти с такава дива жестокост и безмилостност, излъчващи се само от лицето му, че напълно повярвах в историята на героя му и в неразгърнатия потенциал на Лео за отрицателни роли. Дани е загубил родителите си (садистично убити в една от войните в Родезия/Зимбабве, родното му място) още преди да навърши 10 години и е отраснал под крилото на полковник, обучил го да е професионален боец. В тоя филм може да видите любимия си Лео да разстрелва деца, за да не го застрелят те. Героят му Дани Арчър се нарича "войник на съдбата", но е достатъчно умен, за да остане просто наемник и е успял да спечели доверието на "осиновителя" си полковник Котци дотолкова, че да го включи в контрабандата с диаманти. Сиера Леоне, където се развива действието, е поредната арена на поредния локален конфликт. Дани продава оръжие на африканския "освободителен" фронт и получава диаманти, добити с робския труд на пленените от главорезите техни сънародници в мините сред райските зелени планини. Диамантите се прекарват през граница, зашити под козината на кози например, след това, с пълното военно покровителство, се изнасят в Холандия, оттам отиват в Индия, продават се и се превръщат в нормални диаманти без спорен произход, връщат се в Холандия и се вкарват в бижутерийната индустрия на едрите бизнесмени с представка Де пред фамилията. Тук си струва да споменем, че диамантеният концерн "Де Бирс" е протестирал остро срещу филма, има защо, почти са назовани като герои.

Другата линия, по която Дани Арчър спасява душата си постепенно, е влюбването му и пресичането на пътищата с журналистката, на която не си дадох труда да запомня името, в изпълнение на Дженифър Конъли, позната ми от "Лабиринт". Сега да кажа, че тя не е виновна, че такава тъпа роля й бяха измислили, дето нямаше кой знае какво да се свърши в нея. Явно обича да играе до известни имена след Дейвид Бауи. Мога да кажа още, че в "Кървав диамант" Конъли направи толкова банална и клиширана героиня, че повече просто нямаше накъде. Поне малко хъс да беше показала в опита да изкопчи информацията за банковите сметките и холандските бизнесмени от Дани, а тя го правеше все едно са я накарали насила да му ги иска. Изобщо една такава недообмислена работа беше с тая журналистка, може и да са искали да има любовна история някаква, де да ги знам, мен ако питате, без цялата линия филмът само щеше да спечели. Е, не повече пари, мен щеше да спечели повече.

"Оскар" не спечели де. Трудно е да се повярва напълно на такъв филм. Не само заради журналистката, в която липсваше журналистически хъс. За мен най-изпортващото нещо бе, че имаше холивудски лафове и то на най-неподходящите места. Пример: горящо село, трупове навсякъде, освободителната армия явно е минала току-що, Дани и Соломон притичват приведени, до едно дърво клечи облегнат старец. Изправя се с немощно клатушкане този сякаш единствено оцелял и казва: "Дано не открият петрол, че ще имаме истински проблеми". От това по-изкуствен лаф – здраве му кажи.

Ако сте мъж и мразите Леонардо ди Каприо, защото приятелката ви въздиша по неговата сладникава хубост - в "Кървав диамант" отново може да видите как го убиват. Така става понякога – спасяваш душата си и ставаш пак добър и чист, след което веднага си призован в рая.
24 Март 08, 11:46    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1344