|
|
Глог 13:29 |
|
Сняг напролет |
Снегът, който неочаквано се настани до белите сливови цветове, ме подсети рано сутринта за едно стихотворение от "В лунната стая" на Валери Петров и тъй като е много хубаво, като повечето му стихотворения, ще ви го подаря. Вчера видях щъркел и свалих дебелия наръч мартеници от ръката си. Окачих ги на едно дърво. Оставих си само една, като гривна - червенобял дебел мънистен зигзаг. Мисля да си я нося, докато се скъса.
Сняг през нощта
навалял е навън
и цял е светът
като гледан насън.
Бели са всички -
комини, градини,
толкова бели,
че малко са сини.
Дърветата също,
цели в дантели,
са станали бели,
са станали бели!
И не само дърветата –
всичко е бяло
и всичко така
в белота се е сляло,
че ако вземем
рисувателен лист
и го оставим почти целия чист
би могло да се каже:
Това зимен пейзаж е!
Валери Петров
|
20 Март 08, 13:29
Коментари (0)
|
|