БЛОГ АРХИВ |
---|
«« |
март 2024 |
»» |
|
|
|
Глог 09:31 |
|
Родопските гайди |
Обед. Жега. На кръстовището колите се редят пред светофарите и през отворените стъкла обикновено звучи чалга, чалга, чалга. Някаква плаче, че нищо не й било безплатно, дори и тъгата, тая песен вече и в автобуса ми я пускат през половин час и ми се драйфа от нея. Иска ми се да питам автора или тая певица, как лирическата героиня разбира, че е точно наполовина пияна? Това звучи като наполовина... нещо друго. Автобусът ми обаче не идва и не идва. Спомням си обсъждането на едни автобусни спирки и как търсехме снимки на чуждестранните Bus stop, аз се чудех – как може да са открити повечето, без странични заслони, после си казвам – ами да, те хората не чакат колкото нас, сигурно за пет-десет минути им минават автобусите... Обаче чалгата е упорита, сменят се потоци коли и кръстовището се оглася все от едни и същи ритми. Чалга, чалга, чалга.
И изведнъж в тая монотонност и досада се врязват нови, свежи, различни – от родопски гайди. Музиката е надута до дупка, надвива всички останали шумове, те сякаш спират и аз чувствам как ме изпълва топлина и светлина, мръкът и раздразнението се отдръпват. Ето - почвам да потропвам с гайдите, тежко стъпвам върху всичко преди това, то замлъква, няма друга музика, това е музиката, няма мътилки, водки, жени, които пеят за пари и чувства, които се "харчат". Вътре в колата се е изтегнал гологлав мъж с тъмни очила и се поклаща, като че ли слуша рок. Изглежда също се кефи, а аз се отдавам на насладата от силната музика и цялото кръстовище изглежда замряло, ще ми се светофарът да остане на червено и тая кола никога да не потегля. След малко ще е друго. Пак мараня, прах, чалга, които родопските гайди издухаха за секунди.
|
29 Февруари 08, 09:31
Коментари (0)
|
|