|
|
 Глог 10:40 |
|
|
Музика за релаксация |
Животът не спира да ме изненадва с чудесата си. Поднася ми разкази за ситуации, които никога не бих предположила, че могат да възникнат и които намирам за изключително показателни относно това, доколко светът е плод на субективните ни възприятия и е различен за всеки от нас. Отделно – колко се забавлявам.
Последният случай. Мой познат, който работи като шофьор, разказа как водил шефа си до Търново. Пътят е доста труден, завой след завой. Познатият ми – адски нервен човек. Рядко стои на едно място, освен когато е на седалката зад волана и аз избягвам да се качвам с него в служебната кола, защото винаги ми става лошо от карането "газ-спирачки" и от усещането, че обектът до мен ще експлодира.
Явно и шефът е имал в един момент такова усещане, защото си взел човекът дискове с музика за релаксация. Не знам перуанска ли била или индийска, но разказът на шофьора беше следният:
- Карам аз и по едно време шефът като ми пусна едни музики, направо ме изкара от нерви. Как не се хакнах някъде не знам. Едни като засумтяха там и като се разцирикаха, също като твойта индианската, дето преди ни мъчеше с нея. Аз – газ, че ме хвана яко нервата. А ония напяват, ужас. Какви хора сте бе, как може такива заспалковци да слушате! И това ми било музика за успокоение! Че аз пет пъти по-нервен станах от нея, едва се прибрахме от Търново, направо безкраен ми се стори пътят...
Докато разказва, крачи нервно из залата и подскача. "Спокойно бе, човек!" – повтаряме ние с колежката, че явно пак го понесе вълната... И се смеем. Той е нашият Тити Папазов. Как ли му действа пък на Тити музиката за релаксация? |
25 Февруари 08, 10:40
 Коментари (0)
|
|
Глог
