|
|
Глог 09:03 |
|
Усмивката |
Онази вечер в доста скапано настроение се качих на автобус. Изненадах се наистина от сравнително запазения му вид, а като влязох със сигурност познах, че е "нов" – за ямболските улици. Тук всички коли са добре познати на хората и то основно с износения си вид и липсата на други отличителни качества. Долу-горе същото важи и за шофьорите.
Сега обаче човекът зад волана се смееше и бе неочаквано весел. Рижите му мустаци се мърдаха живописно, а тъй като стоях зад него и го виждах в огледалото, със сигурност мога да твърдя, че очите му искряха, макар осветлението да не беше никак ярко.
На следващата спирка в автобуса прозвуча бодрият му глас: "Пътници за слизане има ли?" – изречено донякъде тържествено, и толкова силно прогърмя, че хората се стъписаха. И как няма! Микрофон и високоговорители, а в притурка и някой, който да не пуши и псува, докато кара тракащия си разнебитен автобус! Няколкото спирки до дома ми предложиха вариации на изпробването на микрофона от шофьора. Толкова му се кефеше, че подозирах дали няма да опита да попее малко, но дотам не стигна. Настроението му обаче се предаде на повечето от пътуващите и на слизане много от тях се хилеха, а аз не се сдържах и му подхвърлих: "Новото си е ново, а?" А той: "Не мога да му се нарадвам направо!". И когато се прибрах си помислих колко заразни са настроенията и колко хубаво е, ако някой ни излъчи своята усмивка и ни зарази с желание да се шегуваме. Опитайте се да се усмихвате повече – ще направите по-хубав деня на всички, които ви видят. |
28 Януари 08, 09:03
Коментари (0)
|
|