Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« януари 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    


Календар Картички

Глог 10:49
« Обратно
Пригответе се
„Приключение, което ще ви заинтригува и разтърси, филм, който ще ви накара да промените представите си за живота. Пригответе се за него!”

- Кога, кога ще го дават? – пита майка ми.

- Бе ти се приготви и сядай, те все някога ще го пуснат. Стой и чакай приготвена, нали ти казаха хората! – отговарям през смях.

Такива диалози водим пред телевизора, когато сме в добро настроение. Когато сме в лошо, мърморим срещу дългите рекламни блокове, от които съвсем ни се доспива и съвсем не ни се гледат тия предавания, за които пускат заставки и преди, и след рекламите на прахове (за пране) и прахчета (за грип).

Телевизията е по свой начин уморителна, а не отморителна. И най-много в нея ме уморява потресаващото творческо безсилие на хората, които стоят зад тези реклами. Голяма част от тях са правени по учебник, извадени от един калъп – тук влизат всички за почистващи препарати. Друга част са откровено крадени, трети – с увяхнал дъх на ретро, четвърти – преведена в реклама чалга. Никакъв свеж полъх, никаква оригинална мисъл, от която човек да се усмихне и да си каже – готино, яко, точно, браво на тях... Напоследък Hallmark са ми фаворити по тъпни. От 15-минутни блоковете им вече са половинчасови и това е времето, в което побългарени реклами се редуват с по два пъти показвани клипове с кадри от сериалите на тая телевизия – клипове, които с години не се промениха, нито някой си мръдна пръста да ги дублира или снабди със субтитри. Че защо наистина? И без това никой нормален човек няма нерви да ги гледа. Отскоро чуваме и гласове на български преводачи и това е най-забавната част от старите ленти, с които ни шкуркат мозъците и възприятията от телевизията. Направих си труда да загледам един от новите уж сериали. „Шпионааааж” – опитва се да го произнесе интригуващо жената зад кадър и така провлачва „а”-то със сенилния си глас, че се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли. Накрая се оказа, че безизразният й глас е най-интересното от въпросното филмче.

Зарязвам всичко това, спирам телевизора и решавам да чета. Избрах си една книга, наречена „Емоционалната интелигентност”, но върви трудно. Авторът се опитва да даде отговор на въпроса защо хора с висок коефициент на интелигентност често не само не успяват в живота, но са и направо неудачници. Засега търси физиологичните причини за това хората да са управлявани по-често от емоциите, отколкото от разума, но тезата му е, че личности, които природно са надарени с емоционална стабилност и ниска чувствителност, почти по правило оцеляват по-лесно в обществото и се изкачват по-високо в йерархията. Предложения как да се възпита по-добра емоционална интелигентност засега няма, оставам с впечатление, че е даденост, макар да говори за добър ефект на психотерапията върху хора с високо ниво на безпокойство. Да видим докъде ще стигне.
21 Януари 08, 10:49    Коментари (1)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.113