Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« август 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31            


Календар Картички

Глог 10:56
« Обратно
Маймуни през зимата
Снощи гледах филма „Маймуни през зимата” на Милена Андонова и много ми хареса.

Грабна ме първо с музиката. От „Циганско време” на Емир Кустурица не бях чувала такова чудо и богатство на звученето на мелодиите. Нали знаете онова полазване и сграбчване за гърлото, усещането, че цялата ти кожа се променя, докато музиката се прилепя към епидермиса и ти се превръщаш в нещо друго? А сърцето ти думка с ритъма там, вътре, с пулса на инструментите.

После - операторската работа бе достойна за класиране в който и да е фестивал. Сцената с пътя и онова бетонно четирикрако, разкривено а`ла Дали чудовище сред полето, планините в далечината и Дона, качваща се при тираджията, за да изкара една тенекия маслини и да нахрани децата. Или оная сцена, с Тана, бягаща срещу вятъра със „сигурното съмнение”, че е бременна. Едва ли някога ще ги забравя – това за мен бяха картини шедьоври, както и началните с ябълките, много, много храна за окото и душата ми даде операторът Рали Ралчев (http://www.capital.bg/show.php?storyid=309001 – тук има интересно интервю от „Капитал” с него).

Трето – филмът ме грабна с историите, които може би ме разчувстваха, защото ми напомняха истории на мои познати, минали през различни аспекти на този или другия ад, включително опитите да имаш дете, нежеланието на мъжете да се изследват, обвиняването на жените за това и пр., както и си спомних за една позната, която проституираше, за да издържа детето си в бурните години на предното социалистическо управление. Както и да е - плаках. За свое най-голямо учудване: три пъти. Това не ми се е случвало на български филм, освен на "Време разделно" и на "Козият рог". Ако режисьорката и екипът прочетат случайно моя отзив - благодаря ви, за мен бе удоволствие да гледам филма.

Единствената ми забележка е относно рецитирането и преиграването - имам предвид речевите декламации на Дона (но пък доколкото прочетох, тя не е професионална актриса) и сцената със смаяната Лукреция и повтарянето на една и съща реплика при излизането от секретарката на професора, информирала я за разпределението в провинцията - направо се оля.

Най-добре за мен актьорски бе Ангелина Славова в ролята на Тана, хареса ми и Блатечки в последната сцена с циганката, когато тя го пита що не се съберат. Що се отнася до реакциите им - намирам ги за абсолютно верни. И никак не се учудвам на селектирането в международни кинофестивали - само сравнете "Маймуни през зимата" с глупости като мюзикълите, които напоследък печелят наградите...

И нещо, което не престава да ме учудва – ако потърсите кадри от филма, официален афиш, ако ви се прииска wallpaper, сайт да не говорим – в целия българоезичен нет ще намерите два-три повтарящи се кадъра с лоша резолюция и статийки за тази творба. Толкоз. Тъй че – простете за илюстрацията, не е каквото исках да видите от филма, защото тази история с отличната студентка по право имаше силни моменти, но бе най-изкуствено представената и изиграната в „Маймуни през зимата”, натъпкана с клишета, което ужасно ме издразни. Актрисата Диана Добрева получи награда от Националния филмов център за женска роля, но най-добра беше в отнесения поглед, другото така го преиграваше, че драмсъставът на пенсионерките от кварталния клуб ряпа да яде.

Във форумите прочетох възмутено мнение, че как можело да се представя така българският мъж и какъв бил образът на българската жена и майка, защо печелел неизменно и тенденциозно съобразно модата в отпускането на субсидии за малцинства образът на циганката... И се зачудих за какви обобщени образи мислят зрителите понякога. Какъв е тоя мъж, каква е тая или оная жена? Това е филм със съвсем конкретни герои, с конкретни съдби, това е този мъж, с неговата си жена и с техните си отношения. Философските внушения не са на национално, а на съвсем човешко ниво. И стига с тия български мъж и българска жена. Такива няма. Ако греша – посочете ми в кой учебник да прочета за техния вид или раса.
14 Януари 08, 10:56    Коментари (4)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1711