Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« януари 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    


Календар Картички

Глог 11:20
« Обратно
Слабостта и силата
Странностите, които изплуват сутрин в мъглата. Светлина, струяща от снега и забиваща кристалчета в дясното ми око, което започва да плаче. Гора, в чиито клони се е загнездил сумрак. Мъглата тук е различна, населена сякаш от събратя на Духа от „Резерватът на таласъмите” на Клифърд Саймък, оплели се в клоните на дърветата. Корони без листа, голи подобно коренища, забити в гъстия дим с привкус на загорял млечен каймак. Преструваме ли се, възможно ли е да не го правим? Аз се преструвам, пред себе си, и не зная кога думата губи значението си и дали я е измислил някой, който не е успял да постигне онова, което е опитал. Исках да бъда смела, да опитам и да успея да изпълня решението си, пробвах и сега, когато мога да пътувам всеки ден, когато мога да стоя закъсала с много хора в автобус на леда, когато мога всичко това заедно с болката и със страха, който се спотайва някъде, аз преструвам ли се или съм смела наистина? Нима всяка новост не е опит да се престорим, че я умеем и евентуално да открием, че я можем наистина и сме притежавали потенциала за нея? Много често напоследък се натъквам на нещо, което написалите го не знаят, че е цитат от великата поредица за Дюна на Франк Хърбърт.

"Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз."

Съзнателно отрязах първата част на цитата. А тя е:

„Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение.”

Защо направих това ли? Защото започва с думата на отрицанието. Подобни фрази на мен не ми действат. Много по-добре се справям, ако си кажа: „Да, аз се страхувам. Това е напълно човешко, това е нормално, но зная, че след страха ще бъда тук, че ще съм по-силна, защото отново ще съм го надживяла и ще съм направила още една крачка напред.” А и как може нещо, което „носи пълно унищожение”, малко по-долу да е оставило непокътната истинската същност на Аз-а? Или той се състои от много проправени пътеки от липсващи след преминаването на страха неща? Това ли е личността според Хърбърд? Безспорно той е един изключителен мислител, фантаст и философ. Когато събираме минуси, получаваме плюсове, това всички го знаем. Дали силата се получава като сбор от много приети слабости. Силните личности, които не познават вътрешните конфликти, може и никога да не си зададат тези въпроси. Аз не зная от кои съм, защото в слабостта си открих неподозирана сила.
12 Януари 08, 11:20    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0788