Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« април 2024 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30          


Календар Картички

Глог 12:23
« Обратно
"Какво си мислим, че знаем?", 2004 г. (What The Bleep do We Know?)
Един филм на Марк Винсенте, Уилям Арнтц и Бетси Чейс, в който световни капацитети на квантовата физика, генетиката, теологията, математиката, психологията и медицината говорят за уникалната възможност на човешките същества да моделират вселената с творческата сила на мисълта си, да определят съдбата си и своето съществуване чрез убеждението, задвижващо мозъчните вериги и управляващо дейността не само на клетките в нашите организми, но и на атомите около нас.

Дали бях шокирана, когато гледах този толкова интересен научно-популярен филм? Ни най-малко. Може би най-учудваща ми се стори способността на велики учени и създатели на фундаментални теории да представят просто и достъпно идеите си, така че всеки от аудиторията да получи образна и ясна представа за онова, което искат да кажат и да се почувства приобщен.

Колко измамни са нашите представи от гледна точка на физиката, как реалността доказано може да бъде изведена като илюзия, която нашата мисъл и съзнание създава, моделира, но в същото време вече по някакъв начин е приела е малка част от засегнатите въпроси в „Какво си мислим, че знаем?”. Най-необяснимото и в същото време донякъде представимо нещо е как частиците могат да съществуват не само на едно място в един и същ момент, как на практика атомите и техните компоненти се появяват и изчезват непрекъснато, къде изобщо отиват – все загадки без категоричен отговор, но важни заради достигането изобщо по научен път до въпросите.

Всички тия неща са пречупени през част от живота на фотографката Аманда (актрисата Марли Матлин), която изживява криза след раздялата със съпруга си след като го намира в брачното ложе с любовницата, присъствала най-нагло и на сватбата. Тя е в депресия, не се обича, не комуникира по естествен начин с околния свят, а възприятията ù са почти блокирани и винаги преди действията изскачат бариерите на страха ù от повторно нараняване. В нейния джоб винаги има шише антидепресанти, които гълта като бонбони. Изглежда зад океана ги раздават лесно, защото по филмите от Холивуд често в шкафчето в банята на героите в емоционална криза има купища от тях, както и няколко вида приспивателни на нощното шкафче. Та пътят обратно към себе си и излизането от омагьосания свят на спомените, който въздейства и моделира настоящето ù и дори бъдещето стават начин да се разкажат интересните истории на квантите, мозъчните импулси, пептидните вериги, междуатомното и междумолекулното въздействие и доколко всичко е зависимо от дейността на мозъка и на другото, необяснимото, но реално осезаемо – СЪЗНАНИЕТО.

За пореден път се преповтаря вече известното изследване, че голяма част от най-сериозните учени, занимаващи се с математика, физика, биология, са убедени в съществуването на обемащ всичко висш разум, или сила, или съзнание, макар това, което хората обобщават с името Бог да е недоказуемо с техните методи.

Във филма се използват и фотографиите на Масаму Емоту на молекули на водата и различните конфигурации, в които те се подреждат под влияние на думи, изразяващи различни емоционални състояния. Стихове за любов пораждат например строеж, който заснет през микроскоп изглежда като красива снежинка от много скачени цветя. Докато молекулата на водата, която е дестилирана, изглежда като изчистен скучен правоъгълник. Вече бях разглеждала много от тия снимки, но се зарадвах, че се популяризира по тоя начин.

Не бях чувала обаче за опита с над 4000 медитиращи хора от различни нации, които се събират във Вашингтон, градът с най-висока престъпност, и успяват да намалят с 25 % броя на криминалните прояви за времето, в което са отдадени на просветляващите си и пречистващи техники.

Това са само част от много интересните неща, които са показани в тоя филм. Аз бях май най-силно впечатлена от яката музика. За музика обаче не се говори – тя се слуша.
09 Септември 07, 12:23    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1364