|
|
 Глог 17:26 |
|
|
Мис Слънчице (Little Miss Sunshine, 2006) |
Гледах „Мис Слънчице” (поредно странно решение на преводачите да съкратят оригиналното заглавие, изпускайки цяла дума – Little Miss Sunshine, 2006). Стояне, благодаря ти, много приятен и забавен до повдигане филм. В смисъл, че както се забавлявах и се смеех, стигнах до детския конкурс за красота и взе да ми се повдига.
За онези, които не са го гледали – струва си. Може би вече сте разбрали. За уточнение – през 2007 г. му дадоха два „Оскара” – на актьора Алън Аркин като най-добър изпълнител на второстепенна мъжка роля (Дядото) и за най-добър и оригинален сценарий на Майкъл Арнд. Друг въпрос е, че бе номиниран в категории „Най-добър филм” и „Най-добра второстепенна женска роля” за Абигейл Бреслин, която с дребния си ръст и вродено луничаво очарование изнесе целия филм като главна, а не поддържаща актриса. Но те често не знаят какво вършат в тази Американска филмова академия, ама им е за сефте да не могат да направят разлика между главна и второстепенна роля. И за да ви объркам съвсем кой е бил номинира и кой е взел награди, ще добавя, че „Малката мис Слънчице” има две номинации за „Златния глобус 2007” от кинофестивала в Кан – за „Най-добър филм (комедия или мюзикъл)” и „Най-добра женска роля (комедия или мюзикъл)” за Тони Колет, която игра Майката. Режисьорът Джонатан Дейтън (автор на филми за R.E.M., Smashing Pumpkins, Red Hot Chili Peppers, Offspring и др. известни музиканти) е имал щастие лентата му да бъде номинирана и за Наградата на канал MTV като най-добър филм и за дебют на годината (малката Абигейл Бреслин).
Лично за мен най-добрата второстепенна роля направи младият актьор Пол Дейно, който игра Дуейн, брата на момиченцето Олив. Като не смятаме нея де. Задачата му беше да е мрачен пубертет, за която цел той бе пременен гръндж и със зализан пред очите бретон, гащите висяха от кльощавия му задник, а грозноватото му бозаво лице бе вечно ядосано и като че готово да изригне. Въпросният герой пишеше бележки от рода на „Мразя ви всичките!” и бе дал обет за мълчание, докато не го приемат във Военно-въздушната академия, за да стане пилот на изтребител. В един трагичен миг от пътуването се установи, че не става да спазва обетите си и почти в същия момент – че е далтонист и ще види самолет през крив макарон. На фона на цялото семейство неудачници, от което искаше да се убеди, че ще се измъкне и няма да е като тях, Дуейн установи със сигурност, че са с еднакъв ген и че трябва много бързо да приеме това, защото сестра му закъснява за конкурса за красота – а това е нейната мечта и всички вкупом са се юрнали, за да я сбъднат. Никой дори половин дума не каза, че тяхната малка Олив, която не се разделя с дисколентата в цвят циганскорозово и наколенките за аеробика, е всъщност въздебеличка, леко кривокрака, очилата, доста тромавка – те всички бяха убедени, че децата на такива конкурси се оценят по чар и изпълняват някакви номера, показващи таланта им в пеенето или танцуването. Докато не пристигнаха в хотела, където се провеждаше конкурсът и не видяха какво представлява той.
Дотук с веселата част, дотук със смеха ви при всяко бутане на неискащия да запали семеен микробус, тичане един след друг и качване в движение; дотук с усмивките ви при вида на дядото, решил на стари години да направи всичко, което е пропуснал на млади – т.е. да смърка кокаин и да чете порносписания; дотук с чичото гей, направил опит за самоубийство, естествено – неуспешен, все пак от това семейство е; с бащата, който преподава 9 стъпки към успеха пред почти празна зала и не може да продаде книгата си за системата, която е измислил. Най-смътен и неизчистен в тая насока бе образът на майката, но приемаме, че тя бе най-голямата неудачница, защото трябваше да се грижи за гореописаната менажерия. С десетки премеждия, почти живи (дядото умря) стигат до смотания хотел и долнопробния конкурс, а там се оказват сред суперамбициозни луди майки, превърнали дъщерите си в невръстни проститутки, изтръгвайки всичко детско от тях и всяка следа от непосредственост.
Сцените с представянето на момиченцата бяха ужасяващи, а усмивката наистина замръзна на лицето ми и взе да ми се повдига. Защото всичко бе достоверно. Децата бяха гримирани, накъдрени, облечени и копиращи кукла Барби във всичките й търговски превъплъщения: лятна, зимна, блондинка, брюнетка, цветнокожа и пр. А когато видиш един пишпалдек, намацан така, че да не се сетиш как изглежда лицето му, на токчета, с подплънки за бюст, с мигли, посипани с брокат и маникюри, си казваш – какво по дяволите са направили с тези деца?!!! Някакви марионетки, които са тръгнали да продават красотата си от сега, а в бъдеще ще посветят живота си на професията „съпруга на богаташ”! Та те пръст не мръдват, ако не са го видели по телевизора, не се усмихват, ако това не е усмивката на Мерилин Монро, не слагат ръка на кръста си, ако не го е направила Мадона, имат татуировки точно като тези на Бритни Спиърс…
Конкурсът за красота е като дефиле на клонинги и само Олив, изпъчила гордо своето собствено надуто коремче, се отличава сред тях. Ужасът ви трае около 10 минути, но усещате, че нещо ще се случи и все по-симпатично ви става момиченцето, което се страхува и се колебае дали да не се откаже. Семейството също иска да се махне от това противно място, но тогава идва ред на показването на таланта и се оказва, че дядото е научил детето на танц със стриптийз. Танцът е комичен, защото тя е непохватна, и си е тъкмо на мястото, защото разголва гнусното лицемерие на цялата индустрия с красотата, убиваща човешката индивидуалност. Олив не може да върти дупе като голяма, но го прави много смешно като дете и от цялото си сърце. Нейният номер има това, което никой друг няма – душата и страстта на желанието да покажеш всичко, което можеш, за да постигнеш мечтата си. Това буди възмущение и другите родители, с журито барабар, пръскащи се от злоба и фалшиво лицемерие, напускат залата. Защото виждат, че именно Олив е най-красивата от всички кандидатки. Нейното семейство обаче не напуска, напротив – всички се юрват да я подкрепят, мятат се на сцената и удрят един див танц и куфеене, които отчаян от живота и явно дълго влачен по подобни места баща оценя с вика „Много яко!”. А после на детето е забранено от полицията да се явява на конкурси като този. Но на кого му пука?! Всички са си направили кефа и се връщат у дома с жълтия архивен микробус, дето трябва да се засили, за да запали.
Филмът е ценен и с това, че му липсва каквато и да е напудреност и стремеж към сложни изразни средства. Идеята му за красотата на непосредствеността е въплътена в простичко и непретенциозно разказана, но много интересна история. Което иде да ни напомни, че цялото робуване на външната направеност и стилистичната изкусност пет пари не струва, ако липсва смисълът под тях, ако я няма фантазията на писателя и режисьора, способността им да измислят, за да кажат нещо на своята публика. И това нещо да е важно и да води към добро.
|
26 Август 07, 17:26
 Коментари (1)
|
|
Глог
