|
|
 Глог 16:19 |
|
|
Захарен памук |
Вече мога да правя захарен памук. Научих се в цирка. Ходих на представление и трябва да ви кажа, че много се забавлявах. Ама и децата, не знам в другите градове, но в нашия са големи отворковци. И много живо реагираха на всичко, което ставаше на манежа, пък и представлението бе замислено с много участие от публиката. Аз не участвах, макар да се опитаха да ме сложат в една от т. нар. ложи и преди това ме майтапеха, че трябва да опитам аккво е да ти забиват ножове. Измъкнах се и си избрах по-централно и високо място, от което да виждам – от ложите никак не се вижда добре, пък кой каквото ще да разправя. А за номера с ножовете имаше други желаещи. Една жена си даде на съпруга детето и излезе ухилена на сцената, застана пред дъската и най-хладнокръвно гледаше в очите мургавия факир, който мяташе бляскавите остриета по нея. В това време мъжът ù снимаше с фотоапарат. Аз се чудех дали това са най-щастливите снимки в живота му или в нейния това е един от обичайно напрегнатите моменти, та чак вече да не му реагира особено. Странна работа, наистина.
А, на номера на моята позната от Пловдив се разплаках, съвсем наистина. Беше толкова страшно и вълнуващо, а аз я бях гледала само на запис. Представяте ли си, вече няма отдолу под хората, дето висят от трапец във въздуха, нито предпазна мрежа, нито дори някакъв дюшек, нищо. Премятат се на такова опасно разстояние от земята и са обезопасени с едно тънко, поне по моята преценка, кабелче през кръста. Когато я осветиха прожекторите и се залюля силно, чак от единия до другия край на купола, нещо ме хвана за гърлото, всички спомени от един дълъг период в живота ми избухнаха в главата ми и сълзите сами потекоха от очите ми. Тъй като номерът бе дълъг и все по-опасен, малко по-късно вече бях спокойна и си догледах с възхищение какво могат добрите акробати и колко смели са някои жени. Но едва ли ще забравя скоро това представление. В антракта всички артисти бяха разпределени да допечелват – кой на машината за пуканки, кой на играчките, кой на балоните, а моята позната ми показа как се прави захарен памук и дори ми разрешиха да опитам и да спретна две-три къдели. Много готина занимавка. Дори забравих, че е горещо, особено с такава публика като ококорените детски лакоми очички.
Видях и номера с воалите – наистина беше много ефирен, една руса красива жена го правеше и през цялото време лъчезарно се усмихваше, дори когато се пусна в свободно падане и воалът, увит като пашкул по тялото ù по време на катеренето нагоре на 10-тина метра, се размотаваше... А после – контра, тялото се спря и отскочи обратно от изпъването на аления ефирен плат, само на около две педи от земята, публиката извика хорово... Абе много готино беше, ако ви се удаде случай – отидете на цирк. В тоя пускаха на всичкото отгоре моя любим Моби като фонова музика, така че се абстрахирах от тъжните неща – като очевидния недоимък, липсата на много прожектори, цветни филтри и професионални осветители, следачи... Но пък ги има любовта към публиката и ентусиазмът на артистите.
|
08 Юли 07, 16:19
 Коментари (0)
|
|
Глог
