| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Глог 16:19 |
|
|
Кмете, кмете... |
Вчера си говорихме за пръв път с приятели за кметските избори. Извадих късмет да са свързани с пъпна връв с Каварна, та стана дума, че Цонко Цонев, настоящият им кмет, е свършил толкова неща за тоя град, все едно е изкарал не един, а два-три мандата. Наистина им завиждам, а като ме попитаха нашият, ямболският кмет, дето също е млад като Цонко, какво е свършил, се наложи да мънкам. Често се е случвало да се питаме с колегите: "Кирчо кога го избрахме? Миналата година ли?" Тук Кирчо е галено обръщение, породено вероятно, поне така предполагам, от беглата прилика с известен литературен герой на Иван Вазов от "Под игото". Времето сякаш е спряло в тоя мандат, а илюзията за това е липсата на видими промени в начина на живот на хората. Реално, през 4-те години в Ямбол стъпиха фирми като "Миролио", сега – "Язаки", магазините "Кауфланд", "Била"... Това са най-много 1000 работни места. Но защо работната заплата не помръдна от дъното е въпросът? Защото привличането на въпросните инвеститори е успешно поради обещанието, че тук хората ще работят и за 210-250 лв., колкото взимат в тия известни фирми на края на месеца. Не казвам нищо ново, зная, всеки собственик би се подмамил от такива перспективи, пък и хората какво да правят, да стоят и да гладуват и без 200 лв. по домовете си ли?
Не съм гласувала за тоя кмет, между другото, защото се бях допитала до бивши негови колеги в банковия сектор и те, с присъщата за тях тактичност, намекнаха, че качествата на професионалиста Кирил Тодоров далеч отстъпват на хубавата му външност.
Но – фасадата заблуждава и преди 4 години се сдобихме с кмет, който не само се изпокара с всички почти политически сили (първо с тая, която го бе издигнала), не само не се сработи с Общинския съвет, който спря и да посещава на своя глава, но и в последната година стана феноменален с това, че съдиите от целия ямболски съд си направиха отвод, за да не гледат делото срещу него за финансови злоупотреби и препратиха резултатите от следствието и прокуратурата към съседния Сливен. Аргументите на родните магистрати: тъй като чели вестниците, нямало да бъдат безпристрастни. Във връзка с това гениално оправдание на отказа да се ангажират със съденето на важна клечка, предлагам на съдиите в България да се забрани да четат ежедневници и информационни издания, както и да посещават такива сайтове, за да запазят своята безпристрастност. Да им се позволява достъп единствено до развлекателни медии. Или: да им се разреши достъп до информация, но да се задължат да си правят отвод по всички дела на овластени личности в държавната йерархия и да ги препращат към европейски съдилища.
На всичкото отгоре кметът ни е разработван за присвояване на пари по проект, който трябваше да осигури на областния ни град сигурността, че тръбите от централното водохранилище и помпена станция няма да се спукат поради остарялостта си, да се сменят те и съоръженията. Сега не само работата не е свършена, но и парите ги няма, и градът трепери кога ще остане без вода за неизвестно какъв период. Пълен идиотизъм.
Той разбира се има и по-интересни постижения като ръководител на специално подбрана, след куп смени на персонала, общинска администрация. От многократно по-малките още 4 общини в областта всички други непрекъснато защитават проекти, само централната и най-голяма, Ямболската, няма почти нищо, с което да се похвали в това отношение. Затова пък из клюкарските вестници може да се види кой от кметовете къде почива, на карнавала в Рио де Жанейро с какви гащи е обут и какви дългобедри негърки му се кълчат, хората говорят за апартаменти, купени им в София от фирми с чуждо участие срещу спечелени огромни концесии с нереални заложени сметки, които гражданите трябва да плащат... Улиците на града си стоят изкърпени грозно и първобитно, като тропосани от некадърен шивач, подновиха се изцяло само два-три участъка от шосетата, и дължината им е общо... 1,5 км... Питах как са улиците в Каварна. "А, те отдавна са оправени, това изобщо го забравихме с дупките" – казват приятелите ми. Сега се правели детски кътове навсякъде. В Ямбол има само 2, построени с общински средства и в по-съвременен вид, всички останали си ги сложиха собствениците на заведения, а старият детски кът в парка може да се използва в интерес на републиканското музейно дело, защото пързалките, люлките кончета, въртележките, са непокътнати и само пребоядисвани от преди моето детство, което ще рече над 30 години!!! Невероятно, но факт.
Изборите наближават и се надявам тая година съгражданите ми да не гласуват за физически, а за професионални качества. Проблемът с кандидатите е страшен – на предните избори всички бяха вече малко или много компрометирани личности от политическите сфери, изключая въпросния млад, симпатичен и не особено успешен, оказа се, кандидат. Тази година мълчанието е все още пълно, но по-вероятно – защото отново няма кого да издигнат и да не е известен с нещо не особено чисто покрай името му.
Скоро за пръв път в моя роден град дойде приятелка и когато телефонът й звънна, каза: "Аз съм в Ямбол... А, така ли, градът мечта? Така ли му казват?!!! А-а-а, защото всички мечтаят да го напуснат! Ха-ха!"
|
24 Юни 07, 16:19
 Коментари (0)
|
|
Глог
