| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Глог 17:33 |
|
|
Munich |
Сигурна съм, че няма четящ човек, който да не е забелязал, че хубавите книги рядко водят до добри филми. При мен се случи така, че четох книгата "Мюнхен" на Джордж Джонас преди да гледам филма на Стивън Спилбърг. Обаче! Тъй като филмът е правен преди две години, съвсем бях забравила за него. Съзрях го на рафтовете и го взех вчера, а удоволствието ми бе неописуемо, защото установих, че по книгата се е получил истински кино-шедьовър. Не говоря за рекламните надписи по дисковете "5 номинации за "Оскар", макар че мога и да говоря (особено като хвърля един поглед на лауреата от същата година "Планината Броубек"). (В момента ми хрумва, че мога да гледам трите филма наведнъж и да направя едно сравнение, но ще оставя тая идея за по-нататък).
От книгата е извадена есенцията, самата история почти точно следва разказаната от Джонас, финалът е смекчен – защото в книгата е още по-жесток и разобличаващ – Авнер не само е заплашван от момента, в който решава да не се върне в Израел, а да остане с жената и детето си в САЩ, но банковите му сметките са опразнени от властите на родината му, същите, които са го накарали да избие толкова хора, и виновни, и невинни, оставен е без нищо и се превръща в никой. Но пък остава жив, както и във филма. И съхранява достойнството си, и опазва семейството си, въпреки че проумява колко жестоко са го използвали и лъгали.
Има с какво да сравня изумителната сила на сътвореното от Спилбърг. "Списъкът на Шиндлер" също бе негов филм, също бе потресаващ, също се интересуваше от най-важните въпроси на живота и смъртта, на това кое е подвиг и кой е герой. Изненадващо този филм, "Мюнхен", се разпространява с интродукция, в която режисьорът обяснява защо и как се е заел да пресътвори книгата за тайната акция на израелски агенти, натоварени със задачата да избиват организаторите на кървавия атентат над израелския олимпийски отбор през 1972 г. Интересно, трябва да проверя дали и "Списъкът на Шиндлер" има такава екстра за зрителите. На кого е нужно това обяснение? Опасявам се, че на голямото еврейско семейство на режисьора, не точно на мен, но за мен пък бе важно от другата гледна точка, на нееврейката.
Спилбърг като истински голям творец е успял да пресъздаде личната и човешка трагедия на всеки от килърите, безпристрастно, откроявайки и произраелските, и антиизраелските (антиеврейските) внушения. Дори когато моралните дилеми се изговарят ясно, те не звучат декларативно. Което е много странно. За това заслуга има и актьорският състав, разбира се. Тъй като спирах и пусках филма и се връщах непрекъснато, отне ми цял следобед да наблюдавам сцените, лицата, композициите, осветлението. Жесток професионализъм! Жесток и прекрасен. Най-умопомрачителното идва накрая, поантата е сцената, в която Авнер, ръководителят на еврейската група правителствени убийци, прави любов със съпругата си, но това трябва да го видите, не подлежи на разказване – какво прави той, и как реагира тя. Аз бях се вторачила с ей такиииива очи.
За мен "Мюнхен" бе филм, който ми върна вярата, че киноизкуството не е умряла работа. Ако ви попадне, непременно го гледайте!
|
27 Май 07, 17:33
 Коментари (3)
|
|
Глог
