|
|
 Глог 21:12 |
|
|
"Черната далия" – о, колко всичко се повтаря |
Изгледах филма "Черната далия". Знаех, че е имал номинации за "Оскар". Че в него играе Хилъри Суонк, а с изненада видях и Скарлет Йохансон на обложката на диска. Изгледах го внимателно. И като свърши, се запитах какво най-много ме впечатли в тоя филм. Лесен въпрос. Впечатлиха ме две неща:
1. Че е възможно да изкараш цял филм с отворена уста – защото точно това прави през двата часа Скарлет Йохансон. Визията, разбира се, е много сексапилна и мъжката аудитория потвърждава афинитета си към зяпащата с пълни устни и всмукваща жадно въздух преди всяка кратка реплика, с която я е надарил режисьорът, блондинка Йохансон. Но нима това вече се смята за актьорско постижение?
2. Че не съм гледала скоро филм, който толкова да се опитва да подражава на друг. Думата ми е за носителят, съвсем заслужено, на няколко "Оскара" "Поверително от Ел Ей". Това не е случайно – и двата филма са правени по един и същ текст – „Поверително от Ел Ей” на Джеймс Елрой. Тогава защо говоря за подражание на филм? Защото сценариите и адаптациите са твърде различни, във филма с Ким Бейсинджър и Кевин Спейси имаше въображение, загадка, съспенс, имаше маниер и цялостна визия, имаше творческа атмосфера, екипност в името на някакъв умело воден художествен процес към някаква зададена ясно художествена цел. А тук, в „Черната далия”, само 9 г. след „Поверително от Ел Ей”, нито адаптацията бе добра, нито образите – изчистени и запомнящи се, гледаш го и си казваш: тоя сега к`во се прави на Гай Пиърс и как пък Йохансон се кипри като Ким Бейсинджър!!! Къде ти! Жалка работа! За Хилъри Суонк не ща и да споменавам. Сякаш единствената цел на правене на "Черната далия" е да припомни за "Поверително от Ел Ей" и ако може - да вземе от билети толкова пари, колкото предшественика си. И визуално да напомня за героите от предния филм.
Изобщо – съжалих за загубеното време.
|
21 Май 07, 21:12
 Коментари (0)
|
|
Глог
