|
|
 Глог 19:36 |
|
|
Матрицата |
Снощи гледах "Матрицата". Истинската, началната, с първопоявите на Нео и Тринити, и Морфиус, който ми звучи по-добре така, а не като Морфей... С онази смешна лелка, Оракула, която ходи в изтъркани рокли и пече курабийки в мърлявата си кухничка, а знае всичко за бъдещето и точно затова се усмихва. Същата вади едни жабешки мокри очи, не ти е работа. Или са очите на Сед Сам? Като че го виждах за пръв път тоя филм. И с комичните моменти, вкарани от братята Уашовски – асансьорът в огромното фоайе на охраняваната сграда се затваря и показват пак разтрошената от мечешки патрони колонада, като гризана от бобъри, а само една колона пада вляво – даннн.
Уж почти не съм се променила, а едни и същи филми и книги възприемам по коренно различни и нови начини. Сега се накефих повече от предишните два пъти, като гледах "Матрицата". Имам чувството, че за пръв път видях филма в неговата цялост и оцених колко добре и гениално е замислен и сглобен. Видях Матрицата в нейната цялост, хе-хе. Сетих се за хора, с които сме се възхищавали, когато филмът излезе, за един приятел, който искаше да е Нео, и за жалост преживя нещо, сравнимо със смърт и възкресение (да, за жалост, а не за щастие, защото оцеля, но загуби най-ценното в живота си). Книгите и филмите, в които се влюбваме, колкото и да ви звучи откачено, съм убедена, че имат магическа и тайнствена власт да променят живота ни. Понякога за хубаво, понякога – не, но ние се влюбваме в тях и затова, защото нещо у нас шепне, че сме свързани с тях, някак изначално, от появата и съзирането им, както не е можело да не ги срещнем, да не ги прочетем, да не ги видим.
|
14 Май 07, 19:36
 Коментари (1)
|
|
Глог
