|
Рейтинг: 3.00
(105)
|
Глог |
|
За контакти |
|
Връзки |
|
Вторични мисли |
|
Александруполис |
|
Родопи |
|
Рила/Rila |
|
Последният еднорог |
|
Галерия |
|
Старини |
| БЛОГ АРХИВ | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| «« | април 2024 | »» | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Глог 13:20 |
| « Обратно |
|
Несебър през пролетта | ||
|
Прекарах прекрасни дни около великденските празници. Чувствам се заредена със светлина и щастие, че имам такива невероятни познати и близки хора. Срещнах се с приятелките си (а също - с децата и родителите им). С едната, която е от Бургас, не бяхме се виждали година и половина. И тъй като ужасно ми домъчня за нея, а тя щеше да е в родния си дом, реших да се метна на влака. Така прекарахме един ден заедно край морето, под слънцето и вятъра. Тя вече е отлична шофьорка, взе колата на родителите си и стигнахме до Несебър. Толкова хубави емоции трудно се предават с думи. Как да разкажеш колко особен е морският въздух на хоризонта, където се носят светли пари над тъмносините води... Как в стария град с римските крепости и базилики сезоните се сменят за един следобед три пъти... Как се носи над всичко веселия глъч на туристите, щракането на фотоапаратите и възклицанията им от проблясващите седефи и мъниста по кулиетата и талисманите в местните магазинчета за подаръци... Как сервитьорите носят поръчките точно секунда преди да си байганясал от чакане и умрял от глад (защото "ние не сме "Хелоу", както отбеляза майката на приятелката ми)... Как твърда е била пейката в лодката, в която си се намъкнал без разрешение, за да си направиш снимка за спомен... Как наистина се виждат гърнетата, вградени в стените на църквите – всичко е толкова свежо, добре реставрирано и чисто в края на пролетта. Дори градинките бяха пълни с нацъфтели цветя. А приближиш ли до картините, изложени пред галерията, до ушите ти долита от хладната старинна вътрешност на сградата тихо хорово пеене. Като че ли ангели репетират приспивни песни... А после шосето се вие пред краката ти, а по кожата ти леко пощипва още соленият вятър, наситен с дъх на водорасли и морски животинки... И влакът потраква в мрака, отнасяйки те към другата, очакваща да се върнеш приятелка и нейната дъщеричка, към първото от много време семейно ходене някъде – до близкото манастирче в Кабиле, към най-хубавия ми Великден. След всичко това – отново на работа. |
|||
12 Април 07, 13:20
 Коментари (0)
|
