Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« април 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30      


Календар Картички

Глог 13:32
« Обратно
Отново в акция
В събота времето беше прекрасно, но аз до два часа бях заета с това да съсипя напълно компютъра си в къщи. Справих се успешно и другата седмица ще чакам техниците да ме включат в графика си. И тъй като слънцето печеше ли, печеше и аз си мислех, че от това следва обещаната акция за почистване на парка, дето щяла да се отложи при лошо време за 31-ви, а се опасявах, че читав боклук за мен няма да остане, зарязах всичко и взех чувалите и един чифт ръкавици.

Озовах се пред празнично пълна с хора градска градина, в която никой не се занимаваше с друго, освен с пушене, каране на велосипеди, ядене в несвяст и хвърляне по земята и в продънени кошчета на опаковки от изядените пици, солети, вафли, чипс и всякакви хрупкави работи, абе – хората се забавляваха, но никой не изглеждаше и чул за екодейности в този ден. Изненадващо забелязах към 5-6 прясно засадени борчета, клончета от такива де – набучени и щастливо стърчащи на 50-60 см. от земята. Поогледах се и усетих, че ужасно ще ме е срам да извадя яркосиния чувал и да нахлузя хирургическите ръкавици. И да тръгна из треволяците и между краката на хората да обирам разпилените навсякъде боклуци.

В следващия момент си помислих, че трябва да направя точно това, от което се срамувам и в известна степен страхувам, за да не позволя на задръжките си да ми попречат да свърша нещо свястно. Така че – вместо да подвия опашка и да се изпъна на някоя пейка като останалите при условие, че съм имала по-смислени планове за уикенда, приседнах, нахлузих ръкавиците, белите, извадих големия чувал – синия, и с бавна стъпка отпочнах своята лична акция по почистване и преодоляване на задръжките си. Не смеех да вдигна очи, просто се оглеждах и където видех хвърлени отпадъци, ги събирах, хора минаваха край мен, мисля, че се бях изчервила и зачервила от навеждане и изправяне и от срам, който се надявах да ме изостави, но не си отиваше. Радващото е, че един единствен младеж прокоментира зад гърба ми "Тая няма ли какво друго да прави", а тъжното – че двата чувала от вчера не бяха прибрани, стояха до кошчетата и някой бе пробил дупки в тях. След като напълних цял чувал боклуци (като най-смайващото ми откритие за вчера беше кътче в храстите за изхвърляне на мръсни памперси и бурканчета бебешка храна), ръкавиците ми сдадоха багажа и реших да спра. Уморих се, наистина се чувствах слаба и много потна, краката ми от предния ден се бяха схванали от навеждането и изправянето, а вътрешното удовлетворение, че сега е поне малко по-чисто в света около мен се сблъскваше с нестихналия ми вътрешен срам и очевидните повече от всякога останали сред тревата боклуци. Ако преди това не ги забелязвах толкова, сега погледът ми сякаш ги откриваше навсякъде. Както и тия, появили се из детския кът там, където бях минала и почистила.

Надявам се обаче поне един човек да си е казал, че вече няма да хвърля другаде, освен в кошчетата боклуците си и че – да – трябва това поне да е приносът му към чистотата на общия парк.
25 Март 07, 13:32    Коментари (1)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1631