|
Рейтинг: 3.00
(105)
|
Глог |
|
За контакти |
|
Връзки |
|
Вторични мисли |
|
Александруполис |
|
Родопи |
|
Рила/Rila |
|
Последният еднорог |
|
Галерия |
|
Старини |
| БЛОГ АРХИВ | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| «« | април 2024 | »» | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Глог 17:41 |
| « Обратно |
|
Почистването на парка | ||
|
Както и трябваше да стане, слънцето изгря на обед. След проливен дъжд сутринта. От вчера сутринта. Вятърът бе доста студен. Но всичко вече бе в чантата ми и аз – готова за действие. АЗ – ДЕЙСТВАЩАТА На път за парка си спомням, че последния път като ме запука дъжд там, се скрих в заведение, което отдавна не съществува. И тогава бях сама и имах чувството, че така се справям най-добре. Приближавам градинския мост над реката. Никакви признаци на еко-акция. Под мен водите се носят кални и всичко е добре умито и сочнозелено, свежо и да ви кажа – изглежда неочаквано чисто. Паркът на Ямбол е уникален – тук е съхранена лонгозна растителност и някога е бил вторият по големина в България. Много е красив. А от хората, видни общественици, и организациите, дето щяха да са тук – гръмнат човек няма. Ама нито един. Може да са се появили след три следобед - аз до толкова стоях. Само някакви ученици с чантите се гонят по едната алея. И не ми приличат на решили да правят оборка или какъвто и да е вид почистване. След кратък размисъл откъде да почна, решавам да е от детския кът – там вероятно ще е най-полезно да не се върдалят боклуци в краката и между пръстите на хлапетата. Поемам към него. ДОКТОРЕ – ЗАЩО На този въпрос вече имам отговор. "Докторе, защо ви е толкова потно челото и така напрегнат погледа?" – "Защото имам стегнати ръкавици, мое дете!" Хирургическите еднократни ръкавици и грамадния шумолящ син чувал в ръцете ми сигурно биха привлекли веднага вниманието на полицията, но такава липсваше. Както и каквито и да било хора. Детският кът бе празен. Пустош. Идеално място за криминален филм. Вероятно съм изглеждала доста откачено, защото нито един ексхибиционист не цъфна в полезрението ми да лъска бастуна. По-фините читатели да ме простят за израза, но мисля че ме разбраха за какво говоря. След около половин час видях, че най-накрая си имам компания – някакъв дядо бе седнал на отдалечена пейка и четеше списание. Не се загледах много в него, пък и той не понечи да ме заговори, все пак бих била по-спокойна, ако четеше книга. Но каквото – такова. Минаха две майки с колички, но виждайки как събирам в чувал, зачервена, чорлава и с ботуши в кал и листа, опаковки от "Кити-кат", слънчоглед, кутийки от бира и дори флакони от дезодорант (!), се намусиха – не разбрах защо – и като платноходки продължиха по пътя си. Нагрочени платноходки. Скоро установих, че всички храсти около люлките, катерушките, пързалките и пейките са натъпкани с боклуци. Белите ръкавици ми бяха по мярка, но не знаете как спарват. А и след не помня колко навеждания и изправяния за час и половина, в които напълних 2 големи чувала с боклуци, така се изпотих, че още час бях вир-вода след това. ЕФЕКТЪТ НА ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗНИЯ ТРУД Дори и да ви мързи – направете го. Отделете час – час и половина в събота или неделя и отидете да почистите боклуците или около блока си, или в някой близък парк. Действа страшно ободряващо. Вече намекнах, че изправянето и навеждането заместват чудесно бодибилдинга и топенето на мазнини, но едно такова изгаряне на калории при всеки пуснат в чувала отпадък ви носи и невероятно вътрешно удовлетворение. Ставаше ми все по-добре и по-добре. Усмихвах се. Беше пълно с цъфнали горски теменужки в тревата и между храстите. Накрая си тананиках – първо песничката на "Америка" за последния еднорог, после едно парче на "U2". Умората ми се струваше най-прекрасното чувство, което ми се е случвало, а обикновено си я възприемам като умора. Крачех с ботушите (много правилно се оказа обуването им), краката ме боляха, но се усещах като чапла, някак наперено горда, че утре тук няма да е пълно с пластмасови бутилки, веещи се найлони и хвърлени използвани за бърсане на задници и носове салфетки. В края на акцията минах цялата детска площадка и два чувала от по 70 литра бяха натъпкани догоре. АНАЛИЗ НА БОКЛУКА Първо: когато сте с ръкавици никак не е гадно да пипате всякакви боклуци. Единственото, което не докоснах, бяха две умрели гарги навътре в храстите. В момента се чудя дали да звънна във ветеринарния контрол или в бившето ХЕИ, вече РИОКОЗ (така е – с връщането на комунистите се възроди култа към сложните абревиатури). Или утре да взема и по-малки торби, за да ги натъпча и завържа, та да не смърдят, а после а ги хвърля в кошовете. Май така ще направя. Второ: не можете да си представите какви изненади се крият в човешките боклуци. Сега ще ви изложа последователно мислите си в тая връзка: - Явно слънчогледът "Керпи" за моите съграждани се конкурира успешно с "Чио-чипс" и царевичните пръчици. Видях опаковки и от вафли "Болярка", дъвките бяха от таблетки на "Орбит" до такива с единични лъскави опаковки, плодови най-вече. Все още питиетата в кутийки не са много по джоба на ямболци – само една от "Ред Бул" и една от бира "Хайнекен". - Май не само аз съм се вманиачила по сокове от вишна. Намерих няколко картонени и стъклени опаковки от такива, а шишетата от минерална вода не ги броих, твърде много ми се струва, че бяха, най-вече – от "Банкя". - Изненадващо – само два презерватива. Не бяха завързани. Запитах се дали някога изобщо са били пълни. Не беше гадно, пък и дъждът бе валял неспирно повече от ден. Просто се чудех. Спомних си Алба, една приятелка на кака ми. Като доведе гаджето преди да се оженят у тях, отидоха да се натискат в парка и после псуваше, че човек не можел на спокойствие да се на***, така де – наслаждава на другия в тая градина вече. - От бирите най-много в ямболския парк върви "Загорка". Но и най-много недопити бутилки от тая марка имаше. Разбирам. И на мен ми е гадна. Тежка имам предвид. Обикновено през лятото пия "Каменица". Виж, мирисът на затворена неизвестно откога в пластмасова бутилка бира наистина е гаден. Така е с химическите субстанции. Дано не увехне тревата там, където излях недопитите големи бутилки. - Друга изненада – кутиите от цигари бяха само две. Това наистина ме учуди. Едните цигари бяха вносни, невиждана от мен марка, но аз не пуша отдавна и вече не съм наясно с това какво се продава и пуши. Другите – "Средец". - Съгражданите ми използват много найлонови торбички, но защо по дяволите ги мятат в храстите и по земята, това бе основната част от боклука сякаш. Мокри се гърчат по неприятен за окото начин. Като хвърлени кожи от много влажни животни. Веещите не са кофти и не се изливат по краката ви, но дъждът бе свалил почти всичко на земята. Айде, чао засега. Утре пак ще отида и ще си взема три-четири чувала, че тия не ми стигнаха. Дано е по-сухо в треволяците и по-топло. Доволна съм и някак яко заредена с щастие. |
|||
23 Март 07, 17:41
 Коментари (0)
|
