|
Рейтинг: 3.00
(105)
|
Глог |
|
За контакти |
|
Връзки |
|
Вторични мисли |
|
Александруполис |
|
Родопи |
|
Рила/Rila |
|
Последният еднорог |
|
Галерия |
|
Старини |
| БЛОГ АРХИВ | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| «« | април 2024 | »» | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Глог 14:45 |
| « Обратно |
|
Магазинерски сметки | ||
|
Отивам оня ден в един от кварталните магазини, за да купя някакви меса или колбаси, които стават за сандвичи. Магазинерката е отново като вилнееща вещица – гледа мрачно и крясва: - Казвайте, какво искате? Кака Станка ú казваме и си я знаем в квартала. Посочвам на кака Станка от коя луканка да ми претегли. Начинът, по който минава през електронната везна луканката, ми напомня фантастичен филм с телепортация – докато е там и я няма, вече е в торбичката, а да видя въведена и изчислена на електронната везна цена и дума не може да става. Времето бе ускорило своя ход за малко, но достатъчно, за да ми изстреля Кака Станка едно "два и осемдесет и девет" и да пита за още. Учудена чувам, че съм започнала да влача и бавно произнасям "ето онова парче бекон". Повтаря се същата темпорална аномалия с тегленето на месния продукт, призван да ме изхрани, сплескан между филиите, една седмица. Междувременно съм съзряла и едно малко и самотно парче пушено филе, което не ми се яде, но някак ми домъчнява за него и казвам да ми го дадат. Не ми стига смелост да кажа да ми го претеглят, но кака Станка тоя път решава да е изрядна – явно в погледа ми се е появило опасното пламъче. Действително, в тоя миг чувствам, че страхът ми от развилняната вещица-магазинерка е еволюирал до колебание да скоча ли или да не скоча с всички произтичащи от това последици. Отсреща нейните свръхестествени способности се проявяват в обявяване на скромната цена от 63 ст. (словом – шейсет и три стотинки!) за парченцето сираче и светкавично пресмятане на крайната сума без калкулатор. Има способности жената. Две трицифрени и едно двуцифрено число – аз и с калкулатор нямаше да ги събера толкова бързо, признавам. Пет и двайсет и три стотинки (цифром – 5,23 лв.). Хм, но аз имам в джоба 5. "Да, ако обичате махнете последното малко парче филе. Имам точно пет лева" – казвам. - Няма проблеми, ще отидете до в къщи и ще ми донесете 23 стотинки – щедро процежда през зъби Кака Станка, впивайки обли зъркели в лицето ми. - Не, благодаря, не го искам. Извадете го. - Ами хубаво, тогава пет (5) лева! – обяви тя. - Айде стига бе, и как така станаха пет, като извадихте 63 стотинки! – не издържам аз и най-неочаквано и за себе си прихвам да се смея, а след мен – и цялата опашка. Кака Станка, мислите, ми се извинява? Нищо подобно. Мълчаливо и със зверско изражение грабва петте лева от ръката ми, преди да съм ги подала, тръшка ми рестото и торбичката и обявява тържествено: - Следващият! Познайте скоро ще ме види ли в магазина си. След подобни случки наистина се чувствам добре – в тоя история аз и хората от опашката не влязохме в нейния коловоз, а прескочихме на вълната на смеха, която наистина има много по-голяма очистваща сила от талазите на гнева и съм сигурна, че това бе по-поучително за Кака Станка от всичко друго, което не се случи. |
|||
14 Март 07, 14:45
 Коментари (1)
|
