Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« април 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30      


Календар Картички

Глог 14:45
« Обратно
Магазинерски сметки
Отивам оня ден в един от кварталните магазини, за да купя някакви меса или колбаси, които стават за сандвичи. Магазинерката е отново като вилнееща вещица – гледа мрачно и крясва:

- Казвайте, какво искате?

Кака Станка ú казваме и си я знаем в квартала. Посочвам на кака Станка от коя луканка да ми претегли. Начинът, по който минава през електронната везна луканката, ми напомня фантастичен филм с телепортация – докато е там и я няма, вече е в торбичката, а да видя въведена и изчислена на електронната везна цена и дума не може да става. Времето бе ускорило своя ход за малко, но достатъчно, за да ми изстреля Кака Станка едно "два и осемдесет и девет" и да пита за още.

Учудена чувам, че съм започнала да влача и бавно произнасям "ето онова парче бекон". Повтаря се същата темпорална аномалия с тегленето на месния продукт, призван да ме изхрани, сплескан между филиите, една седмица. Междувременно съм съзряла и едно малко и самотно парче пушено филе, което не ми се яде, но някак ми домъчнява за него и казвам да ми го дадат. Не ми стига смелост да кажа да ми го претеглят, но кака Станка тоя път решава да е изрядна – явно в погледа ми се е появило опасното пламъче. Действително, в тоя миг чувствам, че страхът ми от развилняната вещица-магазинерка е еволюирал до колебание да скоча ли или да не скоча с всички произтичащи от това последици.

Отсреща нейните свръхестествени способности се проявяват в обявяване на скромната цена от 63 ст. (словом – шейсет и три стотинки!) за парченцето сираче и светкавично пресмятане на крайната сума без калкулатор. Има способности жената. Две трицифрени и едно двуцифрено число – аз и с калкулатор нямаше да ги събера толкова бързо, признавам.

Пет и двайсет и три стотинки (цифром – 5,23 лв.).

Хм, но аз имам в джоба 5. "Да, ако обичате махнете последното малко парче филе. Имам точно пет лева" – казвам.

- Няма проблеми, ще отидете до в къщи и ще ми донесете 23 стотинки – щедро процежда през зъби Кака Станка, впивайки обли зъркели в лицето ми.

- Не, благодаря, не го искам. Извадете го.

- Ами хубаво, тогава пет (5) лева! – обяви тя.

- Айде стига бе, и как така станаха пет, като извадихте 63 стотинки! – не издържам аз и най-неочаквано и за себе си прихвам да се смея, а след мен – и цялата опашка. Кака Станка, мислите, ми се извинява? Нищо подобно. Мълчаливо и със зверско изражение грабва петте лева от ръката ми, преди да съм ги подала, тръшка ми рестото и торбичката и обявява тържествено:

- Следващият!

Познайте скоро ще ме види ли в магазина си.

След подобни случки наистина се чувствам добре – в тоя история аз и хората от опашката не влязохме в нейния коловоз, а прескочихме на вълната на смеха, която наистина има много по-голяма очистваща сила от талазите на гнева и съм сигурна, че това бе по-поучително за Кака Станка от всичко друго, което не се случи.
14 Март 07, 14:45    Коментари (1)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1533