|
|
 Глог 22:32 |
|
|
Трябва ли да плащаме, за да се държат с нас човешки? |
Като допълнение към абсурдите на работа ми се случи и още един, пореден, абсурд. С млада жена, с която пътуваме по една и съща линия, отскоро смените ни се засичат и се запознахме и заприказвахме. Вчера в автобуса, когато посегнах да си взема билета, тя ме бутна и каза да го оставя на контрольорката. Т.е. да си го платя и да не го взема. Няма такива положения, й казах. Защо да го оставям? “И те са хора” – отвърна ми тя. “А аз трябва да им плащам, за да са хора ли?” – запитах. И добавих, че ако аз не взема билета, нейната фирма превозвач няма да си плати данъците, а моите ги удържат всеки месец, освен това аз ще корумпирам контрольорката и в известен смисъл ще я развратя, учейки я да краде от печалбата на фирмата си. Което е безспорно. Но днес онази мила усмихната жена, с която пътуваме заедно, не ми говори. И ми обърна гръб демонстративно на спирката и в автобуса. И си спомних преди две-три сутрини как гледах милото усмихнато личице на напомадената Емилия Масларова, уж социална министърка, която се чудеше трябва ли всъщност и откъде накъде трябва да се третират като нетрудоспособни хората в инвалидни колички, като много от тях били в състояние да упражняват интелектуален труд. А тя колко такива е назначила? Сигурна съм, че нито 1 човек в инвалидна количка не работи в министерството й. Нещо повече – аз не съм виждала нито 1 човек на работа из града си, който да е в инвалидна количка. За каква, освен за несправедлива и дискриминационна трудово-социална политика можем тогава да говорим? И дали г-жа Масларова всъщност не преценя живота на хората в инвалидни колчки от собствения си опит, в който – ако съдим по тънките високи токчета на скъпите й обувки, се движи единствено от кола на кола и почти не стъпва по земята?
|
28 Февруари 07, 22:32
 Коментари (0)
|
|
Глог
