Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« април 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30      


Календар Картички

Глог 22:29
« Обратно
Никой не напуска, защото му е добре
Вчера бе особен ден за мен. Случиха се много неща, които имам нужда да споделя с хората, посещаващи това място, независимо дали ще ме счетaт за клиничен случай или просто за наивен идеалист, който не може нищо да спечели от позициите си, а само да губи. Нищо, освен да отстоява моралните си възгледи.

Денят бе белязан от предчувствието, че ще се случат в известен смисъл съдбоносни неща. Предишният не бе по-лек и приятен – отказах да подпиша анекс към трудовия си договор, който предвиждаше обидно смешно увеличение на заплатата ми, така че да не е съвсем колкото минималната работна, а малко по-висока.

Вероятно за онези, които не живеят в провинцията или в някой от най-големите български градове, ще се стори невероятно, че хора с висше образование и изпълняващи не особено лесни професии, свързани с интелектуален труд и голямо натоварване много часове зад монитора, могат да работят за пари, приравняващи ги с чистачките на улицата и слагащи ги неизмеримо под “майсторите”, обикновено с основно или средно образование.

Истината е, че тук се избира между работодатели, които обещават много и в края на месеца не ти плащат нищо, а след това те мотаят, докато им скимне да ти платят, и такива, които ти плащат всеки месец точно навреме, но колкото ако си на социални помощи. Отказах няколко по-добри предложения, защото тук всички се познават и когато един мошеник ти се обади и ти каже, че ти дава повече и процент от поръчките, можеш спокойно да го питаш защо си е отишъл поредният му служител и да добавиш, че никой не напуска работа, защото му е добре там.

Когато видях сумата , вписана в анекса към договора си, се изсмях. Баща ми печели добре, и слава Богу, защото щях да съм умряла отдавна с тези пари. Харесвам шефа си, защото е културен и възпитан човек (имам опит с шефове, които не са такива), а когато ме повика да попита как така само аз от толкова хора съм отказала макар и малкото увеличение на заплатата си, му казах, че това е единственият начин да запазя самоуважението си и да продължа да работя там. Защото само така мога да протестирам и да покажа, че трудът ми е много по-ценен и струва много повече. Казах му също, че зная, че тези решения не зависят от него, а от столично ситуираните шефове, но нима той смята, че това е достойно заплащане за хора, които са му били верни и са свършили толкова през годините? Не получих отговор на тези въпроси, нито предложение за повече, не се отказах и от решението си.

Сега ми предстои година, в която ще взимам най-малко от всички във фирмата. Но ми тежи не това, а че всички останали десетки хора мърморят непрекъснато, но подписаха безропотно договорите си. Унизителните си договори. Тежи ми това, че всички останали безмълвстваха и безмълвстват. Ако не бях говорила директно, някои от тях, включително и аз, нямаше да видим нито лев и от извънредния си труд за цялата минала година. Мислите ли, че някой от тях ми благодари? Не стана нищо такова. Но ми благодари шефът, че съм му го казала направо, защото бил забравил. Нещо повече – човекът много ми се извинява, че така е станало и 12 месеца сме чакали напразно да ни се платят часовете и дните, в които сме били във фирмата, а не при семействата си. И искам да ви кажа, че го направи искрено. И че в очите му се четеше огромното съжаление и срам, че не може да ни плаща повече, отколкото се плаща на чистачките по улиците, нито да ни осигури по-добри условия на труд, нито да направи живота ни по-достоен. Когато е унизително да се работи така, единственото, което мога да направя е да избера сама това унижение и да заявя, че ще работя в известен смисъл благотворително. Защото месечно аз изкарвам най-малко три пъти повече от заплатата си. Най-малко, често и много повече.
28 Февруари 07, 22:29    Коментари (3)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1705