БЛОГ АРХИВ |
---|
«« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
Глог 16:14 |
|
Вълшебните хапчета |
Приятелките от училище са си приятелки от училище!
Наскоро пак се събрахме и правихме щуротии като някога. Животът на всяка е коренно различен и съвсем не такъв, какъвто си го мечтаехме като деца. Понякога се чудя как можем да произвеждаме подобни разговори. И се усмихвам – сигурно и другите изпадат в такива налудничави истерии и после се хилят на преживяното.
- Ало, ти ли си, здрасти, страхотно е!
- Кое е страхотно бе, жена?
- Хапчето, дето ми го каза!
- Ти откъде се обаждаш?
- От Пловдив, тук съм, вървя по главната!
- Недей крещя толкова!
- Върховно е хапчето, всичко ми оправи, направо не бях на себе си вече, добре, че ми го каза.
- Сега добре ли си? Чувам те, ще ми спукаш тъпанчето!
- Всичко ми е наред, само две от тия хапчета и бях ОК. Направо върха и лесно го глътнах.
- Добре де, успокой се!
- Леле, как не съм ги знаела преди това тия хапчета! По-леко бе, к'во се блъскаш!!! Оф, и закъснявам за среща. Направо ме спаси! А в аптеката като им обърках името, докато ги нацеля трябваше да обяснявам какви ли не работи, че и казах едни на майка, дето тя ги пие.
- Слушай, скъпа, кой ще ти плаща сметката, мъжа ти още помага ли ти?
- А, той е страхотен, такъв приятел, сега детето е при него.
- Що не се съберете пак?
- Остави сега това, айде, виждам си човека за срещата, чао и целувки! Вече като имам разстройство, ще съм спокойна и само тях ще пия. Айде, обичам те!
- И аз, чао!
|
15 Февруари 07, 16:14
Коментари (0)
|
|