|
|
 Глог 13:07 |
|
|
Последният еднорог |
Чета в момента "Последният еднорог" на Питър Бийгъл и не мога да се начудя книгата ли е толкова гениална или преводачите са я дописали такава.
Уточнявам - преводачите са трима и това само по себе си е феноменално постижение - екип в България да преведе книга с толкова високо литературно качество и преводът да е толкова гениален, колкото и книгата. Калин Ненов, Желяна Пеева и Владимир Полеганов са хората, на които казвам: "Благодаря ви за щастието, което ми доставихте!"
Със сигурност "ПОСЛЕДНИЯТ ЕДНОРОГ" е книга за пораснали деца. От най-дълбоките. За мен е толкова грандиозно цялостна, а в същото време – състояща се от брилянтни езикови етюди, живеещи всеки свой живот, че докато я чета непрекъснато се изкушавам да се връщам назад и да си препрочитам отделни изречения или сцени.
Нищо от Бийгъл не съм чела преди, но е толкова артистичен, изящен, така тънко прелива от искряща радост в притаена тъга и е с толкова приятно чувство за хумор, че се опасявам дали изобщо ще завърша тази книга.
Една от най-добрите, четени от мен.
Дори илюстрациите, от които харесах само тези на с. 26 и 39, не успяват да ми развалят удоволствието. Тези, които пускам тук, са картинки, изровени от мрежата. И все пак ще се радвам този текст да получи адекватни на красотата, оригиналността и професионализма си изображения по страниците на следващото издание.
Издаването и разпространението на "Последният еднорог" е поредица от неслучвали се досега накуп в българската история неща - присъединяване на десетки хора към проекта, създаване на сайт със собствен живот, продължаващ този на книгата, отпечатване на рециклирана хартия - изненадващо добър за мен резултат, разпространение като през Възраждането, вариращи непрекъснато цени, обединяване на много хора в мрежа от обичащи книгите хора, промяна на всичко и всички към по-добро...
Ще помоля преводачите за разрешение да пусна тук някои от любимите си изречения от книгата:)
|
13 Февруари 07, 13:07
 Коментари (0)
|
|
Глог
