|
|
 Глог 16:25 |
|
|
За влизането в чужди пощи |
От няколко дни се чудя дали да ви разкажа следното, но накрая реших, че любопитството ми вече не трае и иска да чуе кой какво мисли за следната дилема.
Един познат се похвали, че неговата приятелка му казала (и показала), че не е никакъв проблем по всяко време да се влиза в електронните пощи на хората, дори ако те са вътре. И че шанс да се усетят нямало.
Бидейки човек, който усилено се пази от всякакво подобно познание, дето да ме накара да правя неща, от които да се срамувам и смятайки, че личната неприкосновеност на кореспонденцията е свещено право, изпитах силна погнуса от чутото. Макар да го бях чувала и преди. Запитах се какъв човек може да се хвали с подобни работи. И си казах – а може би е прибързано да си правя изводите? Реших да попитам още няколко души какво мислят. Разказах историята на още три приятелки и те всички реагираха като мен – че е гадно и да се прави, и да се хвали човек с това. Едната обаче, доста нестандартен човек, ми каза ден по-късно:
- Ти наистина ли не правиш разлика между знанието и деянието? И че е едно да имаш повече знания, а друго – да ги ползваш според морала си. Всъщност, това не показва ли, че не можеш да си имаш доверие?
Права е. Има неща, за които съм вътрешно абсолютно убедена, че е по-добре да не зная как стават. Ако нещата опираха само до разумно решение трябва ли или не трябва, колебание нямаше да има. Но в някои ситуации човек се поддава на емоциите и... просто не зная под тяхно въздействие докъде мога да стигна, а не искам да пробвам в нещо, което смятам за лошо. Знанието... Интересно ми е как подобно знание може да се използва за благородни цели. Какъв е вкусът на това да научаваш тайните на хората без тяхното съгласие? Можеш ли да научиш как се влиза в чужда поща, без поне веднъж да го направиш? А някой, който го е правил, излизал ли е без да е разгледал и прочел намереното вътре?
Интересно ми е вие какво мислите?
|
28 Януари 07, 16:25
 Коментари (2)
|
|
Глог
