Вторични мисли

 
Вторични мисли

 
Рейтинг: 3.00
(105)
Глог
За контакти
Връзки
Вторични мисли
Александруполис
Родопи
Рила/Rila
Последният еднорог
Галерия
Старини

БЛОГ АРХИВ
«« април 2020 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30      


Календар Картички

Глог 19:24
« Обратно
Бойна мисия, но не Земя
Атанасовден. Както обикновено гостите, които очакваме, не идват, но идват други. Вечерта преминава в семеен кръг. Тесен. Посетил ни е крайно угрижен баща. Костюмиран. Като за сватба. На сватбата му костюмът не беше толкова хубав. И жена му не беше в Гърция. Сега един от синовете им – мой племенник – най-неочаквано се оказа останал в преден курс и истински феномен в историята на рода. Освен че е останал, което все пак се случва, макар и не често, под слънцето, той е постигнал почти невъзможното – година и половина да не ходи на училище и родителите му да не знаят за това.

Та Атанасовден започва под формата на семеен съвет. Майка ми – най-състрадателната и оправна от всички роднини, с изключение на леля ми, за която вече съм ви писала, когато разказвах за SMS-ите – се нагърбва веднага с тежката задача да опита да оправи кашата, забъркана от момчето. За справка – момчето е двуметрово, русо, синеоко, с пробити вежди и уши (последния път като го видях, сега може и другаде да се е украсил с обеци), на вид е света вода ненапита, мълчалив, с честен поглед, умира за компютри, обича да готви, съвсем не е глупав и единственият му проблем е, че – цитирам: "Не ми е кеф да ходя на училище."

След първата наздравица и пожелания към именника, баща ми де, последният разбира за какво става дума и минава в обоза. Майка ми, като храбър ариергард, блъска по щита (всъщност – държи ръка на гърдите си и се потупва в знак на клетвена вярност) и повтаря, че тя няма да остави нещата така и ще направи всичко възможно. Аз успявам да вметна един-два уточняващи въпроса, от които става ясно, че бащата е ходил в училището да разучи, първо са търсили кой всъщност тая година е класният и същият ли е като миналата година, накрая са намерили някой от ръководството и той им казал, че ги чака яка глоба за отписване от това училище и получаване на някакво отпускно, без което не може да се запише в друго. Вторият ми въпрос е защо да тичаме да го записваме в друго училище, като той и там вероятно няма да ходи? Просто да го оставят без никакви пари и да чакат кога ще запита за работа. Според бащата обаче такъв момент можело и да не настъпи, защото две баби се явяват спонсори и обекти на редуващо се муфтене. Мдаааа.

В малко по-напреднала фаза се обажда майката от Гърция. Бащата вече се е отдал на спомени за балканските подвизи на родата. Тя, жена му, плаче, майка я успокоява. Отново обещания. Бащата си спомня как три семейства с децата сме ходили на поход от тревненското село на единия зет до Боженци, как мъжете са били сигурни за посоката, как сме се загубили, как аз и братовчедка ми сме били втори клас и сме трамбовали 5-6 часа с големите, а накрая, когато жените вече били на фалцет, селото се показало. Помня чудесно тоя момент. Най-красивите къщи, кладенец пред едната, чуждестранната реч на туристите и ние – гладни, мръсни и вдишващи носещите се облаци пара от кебапчета на скара, която цвърчи току зад отворената дървена порта. Разбира се никой не се е сетил да вземе пари.

Чудя се как трябва всъщност да се постъпи в тази ситуация? Никога не съм давала съвети за живота на братовчеди и племенници. Как може да се накара някой, който не иска да ходи на училище, да избута някак образованието си?
23 Януари 07, 19:24    Коментари (1)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1721